Илиада [bg]

Благонамерен към тях, заговори със думи такива: „Горко ни! Скръб безпределна заплашва войската ахейска! Как би се радвал Приам и чедата на царя Приама, [255] колко ли много троянци биха ликували дружно, ако узнаят подробно за вашата свада опасна — двама сте първи в съвета данайски, във битка — най-лични. Хайде послушайте днеска — от мене сте вие по-млади. Аз съм живял със герои, от двама ви много по-смели. [260] Никога те не презираха мойте полезни съвети. Вече такива мъже не съм виждал и няма да видя, както Дрианта, водач на войските, или Пиритоя, също Кенея, Ексадия и Полифема божествен, още Тезея Егеев, подобен на бог олимпийски. [265] Бяха най-храбри от всички мъже, на земята родени. Бяха най-храбри мъже и с герои най-храбри се биха, също с планински чудовища,9 и ги изтребваха грозно. Бях им тогава другар, от далечния Пилос пристигнал, чак от презморска страна — те сами ме поканиха лично. [270] Бих се за тях доброволно и гръд срещу гръд се сражавах. Никой от днешните хора не би се преборил с такива. Слушаха моите думи и следваха мойте съвети. Хайде бъдете послушни — добре е човек да се вслушва! Сине Атреев, макар че си властен, не вземай момата! [275] Нея ахейци предадоха първо във дар на Ахила. Сине Пелеев, и ти престани да се караш със царя: никога почит подобна до днес не е имал в народа цар скиптроносец, комуто Кронид е изпратил прослава. Толкова смел си, защото богиня е твоята майка! [280] Той пък е още по-силен, понеже мнозина владее. Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля. Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци здрава опора е той във войната, така злополучна.“ Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума: [285] „Всичко, което ни каза, и вярно, и редно е, старче! Този мъж иска обаче да бъде от всички по-горе, всички той сам да владее, над всички един да царува, вожд самодържец да бъде, но никой това не приема. А боговете всевечни нима са го храбър създали [290] и свобода са му дали да сипе такива обиди?“ С яд го прекъсна Ахил богоравен и тъй му отвърна: „Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник, ако се бих покорявал на всичко, което говориш. Ти заповядвай на други, но само на мен не нареждай, [295] никога вече на теб подчинен не желая да бъда. Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш: няма за тази девойка да вдигна ръце да се бия с никого, даже и с тебе: вземете, каквото сте дали! Друго от мойте богатства при моите кораби бързи [300] нищо не можеш насила, без моята воля, да грабнеш. Хайде, опитай се само и всички ахейци ще видят черната кръв да ти капе по моето копие остро.“ След като двамата тъй се пребориха с думи враждебни, скочиха прави, съвета разпуснаха в стана ахейски. [305] Мълком Ахил се отправи към своята шатра и кораб. С него вървеше Патрокъл и другите верни другари. Цар Агамемнон накара да спуснат в морето бръз кораб, с двадесет яки гребци, хекатомба за Феб натовари. Руменолика мома Хризеида сам в него въведе. [310] Цар Одисей хитроумен за корабен вожд се покачи. Влязоха в кораба те и поеха по пътища водни. Заповед даде Атрид на войниците да се очистят.10 Те се измиха, изляха в морето водата нечиста. После принесоха в жертва на Феб хекатомба отбрана — [315] бикове, тлъсти кози край брега на морето безродно. Жертвен дим с мирис примесен се вдигна, извит до небето. Тъй се ахейците трудеха в стана, но цар Агамемнон помнеше още гнева си, със който заплаши Ахила. Ето защо нареди на Талтибия и Еврибата, [320] двамата негови сръчни служители и глашатаи: „В шатъра здрав на Ахила идете и тук за ръката хубавобуза мома Бризеида при мен доведете! Ако ли той я не дава, аз сам ще я взема насила, дружно с мнозина поел; и по-страшно ще бъде за него.“ [325] Цар Агамемнон ги прати със тази сурова закана. Тръгнаха те без сърце по брега на морето безплодно, стигнаха до мирмидонските шатри и кораби вити. Там го откриха край черния кораб и шатрата седнал. Никак не им се зарадва, когато Ахил ги съгледа. [330] Двамата, много смутени, застанаха с почит пред него. Нито за нещо го питаха, нито му казваха нещо. Ала Ахил се досети веднага и пръв заговори: „Вий, глашатаи, вестители божи и хорски, здравейте! Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо. [335] Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка. Богородени Патрокле, сега изведи Бризеида, дай да я водят! Двамината нека свидетели бъдат пред боговете блажени, пред смъртните хора и също