Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Докторът, който ме обичаше, ме повика един ден в кабинета си и ме попита на четири очи дали съм готов да последвам съвета му и да направя опит да се освободя от пансиона на славонката и да се преместя при него. Бях възхитен от това предложение. Той ме накара да напиша три писма, които пратих на абата Гримани, на приятеля ни Бафо и на баба ми. Тъй като полугодието изтичаше и майка ми по това време не беше във Венеция, нямаше време за губене. В тези писма описах моите страдания и обясних, че скоро ще умра, ако не ме изтръгнат от ръцете на славонката и не ме дадат на моя учител, който е готов да ме вземе при себе си, но за това иска две цехини месечно.
Г-н Гримани не ми отговори, но ме наруга чрез своя приятел Отавиани, задето съм се оставил да ме подведат. Г-н Бафо обаче отиде при моята баба, която не можеше да пише, обсъдиха заедно въпроса и той ми писа, че до няколко дни ще бъда ощастливен. И наистина, след осем дни пристигна в Падуа, и то тъкмо в момента, когато седях на масата да обядвам с тази забележителна жена, която обичах до края на живота й. Тя влезе заедно с хазайката в стаята и щом я видях, аз се хвърлих на врата й и излях порой сълзи, в който тя смеси и своите. Когато след това седна и ме взе в скута си, почувствувах да се събужда отново смелостта ми и й изброих в присъствието на славонката всички мои страдания. След като й показах просяшката маса, на която ядяхме, аз я заведох при леглото си. Накрая я помолих да ме вземе със себе си на обяд, след като шест месеца бях гладувал и линял. Славонката не се противопостави. Тя каза само, че не може да прави повече за парите, които й дават. В това тя имаше известно право, но пък кой я караше от алчност да държи пансион, в който да мори от глад поверените й деца, нуждаещи се всъщност от питателна храна?
Баба ми потвърди съвсем спокойно, че ще ме вземе със себе си и й нареди да сложи всичките ми дрехи в куфара. Зарадван при вида на моите сребърни прибори, аз ги грабнах и сложих в джоба си. За пръв път почувствувах могъществото на задоволството, което кара този, който го изпитва, да прости и забрави всички сторени му злини.
Баба ми ме заведе в гостилницата, където живееше, и ние обядвахме заедно. Но тя не яде почти нищо от учудване пред моята лакомия. В това време дойде доктор Гоци, когото тя бе уведомила, и самата негова поява я предразположи. Той бе красив свещеник на двадесет и шест години, леко закръглен, с интелигентна и почтена външност. В четвърт час всичко бе уговорено. Добрата ми баба му предплати за една година двадесет и четири цехина за храна и взе квитанция за тях. След това обаче тя ме задържа три дни при себе си, за да ме облечал като абат и да ми поръча перука, понеже поради моята нечистоплътност се наложи да ми острижат косата.
След изтичането на тези три дни тя сама ме заведе у доктора, за да ме представи на майка му. Последна веднага й заръча да ми изпратят легло или да ми поръчат ново в Падуа. Докторът обаче се намеси и заяви, че аз ще спя с него в широкото му легло. Баба ми остана много благодарна за тази му добрина. След това ние съпроводихме до корабчето и тя се върна във Венеция.
Семейството на доктор Гоци се състоеше от неговата майка, която го гледаше с голямо уважение, понеже като проста селянка не се считаше достойна да има за син свещеник, при това доктор. Тя беше много грозна, стара и свадлива. Освен нея — неговият баща, който беше обущар, работеше по цял ден и не произнасяше нито дума, дори на масата. Той ставаше общителен само в празници, които прекарваше редовно с приятели в кръчмата. Оттам се връщаше в къщи посред нощ, пеейки романси от Торкуато Тасо и тъй пиян, че не можеше да се държи на краката си. В такова състояние добрият човек не искаше да легне в леглото си и ставаше груб, когато го принуждаваха да стори това. Той имаше само толкова ум и разум, колкото му даваше виното, защото, когато беше трезвен, не можеше да разреши дори най-незначителните семейни проблеми. Жена му твърдеше, че той никога не би се оженил за нея, ако от предпазливост не бяха го оставили да си подложи добре с винце, преди да влезе в църквата.