Шифърът на Леонардо
- Автор: Браун Дэн
- Серия: Робърт Лангдън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Леонардо». Краткое содержание книги:
„Не че на тази светлина мога да видя нещо“.
За нещастие, приглушеното тъмночервено осветление му напомняше за инфрачервената светлина в тайния ватикански архив. За втори път тази нощ откриваше смущаваща аналогия с почти фаталното си преживяване в Рим. Отново си спомни за Витория. Беше престанал да я сънува преди няколко месеца. Не можеше да повярва, че всичко се е случило само преди година — струваха му се десетилетия. „Друг живот.“ Последният му контакт с нея датираше от декември — пощенска картичка, в която му пишеше, че заминава за Яванско море, за да продължи проучванията си в областта на физиката на биологичната обвързаност… щяла да използва сателити, за да следи миграциите на мантите. Лангдън нито за миг не се бе заблуждавал, че жена като Витория Ветра може да се задоволи да живее заедно с него в университетския кампус, ала срещата им в Рим беше запалила в сърцето му копнеж, какъвто никога не бе подозирал, че ще изпита. Неговото вечно ергенство и простичките свободи, които му позволяваше то, някак си бяха разклатени… заменени от неочаквана пустота, която през последната година като че ли беше нараснала.
Продължаваха бързо да вървят, но Робърт все още не виждаше трупа.
— Толкова надалеч ли е отишъл Жак Сониер?
— Господин Сониер е бил ранен в корема. Умрял е много бавно. Може би за петнайсет-двайсет минути. Очевидно е бил човек с изключително силна воля. Лангдън го погледна ужасено.
— На охраната са й трябвали петнайсет минути, за да дойде дотук!?
— Не, разбира се. Охраната на Лувъра незабавно реагирала на алармата и заварила Голямата галерия затворена. През решетката се чувало, че някой се движи в коридора, но не можели да видят кой е. Викали, но не получили отговор. Затова предположили, че е престъпникът, и в съответствие с процедурата, се обадили в полицията. Ние пристигнахме за петнайсет минути. Вдигнахме решетката и пратих десетина агенти вътре. Те претърсиха цялата галерия, за да хванат престъпника.
— И?
— И не намериха никого. Освен… — Той махна с ръка към коридора. — Него.
Лангдън проследи накъде сочи. Отначало реши, че това е голямата мраморна статуя в средата на галерията. Когато се приближиха обаче, забеляза, че на тридесетина метра по-нататък е поставен портативен прожектор, който образуваше рязко изпъкващо островче бяла светлина сред тъмночервения коридор. И в центъра на светлия кръг, като насекомо под микроскоп, върху паркета на пода лежеше голият труп на уредника.
— Видяхте снимката, така че едва ли сте изненадан — каза Фаш.
Лангдън потрепери. Намираше се пред една от най-странните сцени, които беше виждал.
Бледият труп на Жак Сониер лежеше на паркета точно както се виждаше на снимката. И Робърт с удивление си помисли, че нещастникът е прекарал последните мигове от живота си в заемане на тази странна поза.
Уредникът изглеждаше в поразително добра форма за човек на неговата възраст. и цялата му мускулатура ясно се виждаше. Беше се съблякъл чисто гол, грижливо бе подредил дрехите си на пода и беше легнал по гръб в средата на широкия коридор, ориентиран точно по дългата ос на помещението. Ръцете и краката му бяха разперени настрани като на дете, което отпечатва тялото си в снега… или може би по-скоро като на човек, теглен от някаква невидима сила. Кървавото петно под гръдната му кост бележеше мястото, където го бе пронизал куршумът. Имаше изненадващо малко кръв — само тъмна локвичка на паркета. Левият показалец на Сониер също беше окървавен. Очевидно го бе потопил в раната, за да придаде най-смущаващия аспект на собственото си смъртно ложе. Използвайки кръвта си като мастило и голия си корем като платно, уредникът беше нарисувал прост символ — пет пресичащи се прави линии, образуващи петолъчна звезда.
Пентаграмата. Кървавата звезда, чийто център бе пъпът на Сониер, придаваше на трупа определено ужасяващ вид. Снимката, която беше видял Лангдън, също бе страшна, но действителността се оказваше смразяваща.
„Направил го е сам.“
— Господин Лангдън? — Тъмните очи на Фаш го пронизаха.
— Това е пентаграма — поясни професорът. Гласът му прозвуча глухо в огромното пространство. — Един от най-древните символи на Земята. Използвал се е над четири хиляди години преди Христа.
— И какво означава?
Когато му задаваха този въпрос, Робърт винаги се колебаеше. Да кажеш на някого какво „означава“ даден символ беше все едно да му кажеш как трябва да му въздейства някоя песен — при всички бе различно. Макар че бялата качулка на ку-клукс-клан пораждаше образи на ненавист и расизъм в САЩ, същият костюм в Испания означаваше религиозна вяра.