Душата на императора

— Добре тогава.

— Ето каква е идеята: колкото по-дълго съществува даден обект като цяло, и колкото по-дълго бъде виждан от околните в този си вид, толкова по-силно става усещането му за завършена идентичност. Тази маса е направена от различни парчета дърво, сглобени в една конструкция, но така ли я виждаме ние? Не. Ние виждаме цялото.

— За да Фалшифицирате масата, трябва да я възприемете като едно цяло. Същото се отнася и за една стена. Тя е съществувала достатъчно дълго в този си вид, за да се възприема като единен обект. Може и да бях подходила към всеки каменен блок отделно — възможно беше все още да са запазили достатъчно от индивидуалността си, — но това щеше да бъде трудно, понеже стената иска да съществува като неразделно цяло.

— Стената — повтори Гаотона сухо — иска да бъде третирана като неразделно цяло?

— Да.

— Това предполага, че стената има душа.

— Всички неща имат душа — отговори тя. — Всеки предмет се възприема като нещо. Взаимовръзките и ролята му са от жизненоважно значение. И това е причината, ваша светлост, поради която не мога просто да напиша личност на вашия император, да му поставя печат и да се свърши. В седем от описанията, които получих, пише, че любимият му цвят е зеленото. Знаете ли защо е така?

— Не — отвърна Гаотона. — А вие?

— Още не съм сигурна — каза Шай. — Предполагам, че е заради брат му — той е починал, когато Ашраван е бил на шест, и е обичал много този цвят. Императорът се е привързал към него, защото му напомнял за мъртвия му брат. Възможно е и да е породено от известен патриотизъм — роден е в област Укурги, чието официално знаме е предимно зелено.

Гаотона изглеждаше обезпокоен.

— Нужно е било да разберете дори такава дребна подробност?

— Нощи, да! Както и още хиляда също толкова дребни. И може да объркам някои от тях. Не — със сигурност ще объркам някои от тях. Повечето от тях няма да се окажат фатални, надявам се — характерът му няма да е съвсем същият, но човек се променя от ден на ден така или иначе. Но ако объркам прекалено много, обаче, характерът изобщо няма да има значение — печатът изобщо няма да подейства. Или поне няма да хване за достатъчно дълго, че да ни е от полза. А предполагам, че ако се налага да му слагам нов печат на всеки петнадесет минути, няма да успеете да заблудите никого.

— Правилно предполагате.

Шай седна с въздишка и започна да преглежда записките си.

— Казахте, че ще успеете да го направите — напомни ѝ Гаотона.

— Да.

— Правила сте го преди — със собствената си душа.

— Познавам собствената си душа — обясни тя. — Познавам собствената си история. Зная какво мога да променя, за да получа желания резултат. И при все това, пак беше трудно да изработя собствените си Белези на Същността както трябва. Сега трябва не само да го направя за друг, но и трансформацията ще е много по-всеобхватна. А разполагам само с деветдесет дни.