Грешката на президента

— И на банкерите — съгласи се Турецки. — А в последно време изключително банкери! Виж само сводката, Толя! Впрочем и така я знаеш, нали си водил тези дела. Но за последните две седмици всичките шест жертви на поръчкови убийства са все банкери.

— Директорът на Алтайската банка, управителят на банка „Риалти“, после заместник-генералният на оная… как й беше името, банка „Яуза“ — започна да изброява Романова.

— Точно, Александра Ивановна, ама че памет имаш — кимна Шведов.

— Прибави тук и финансовата компания „Твер-инвест“, банка „Витяз“ и вчерашния случай с Леонид Бурмеев от „Универбанк“ — продължи Турецки. — И всичко това даже не за две седмици, а за девет дена. Не е ли твърде голямо съвпадение?

— Това не е съвпадение, Саша, никак даже — сериозно каза Шведов. — Всяко от тези убийства е прекрасно планирана акция. Няма за какво да се хванеш. И все пак… Имам някои съображения. Нали нито едно престъпление не минава без пропуск. Нашата работа е да ги открием, да ги намерим.

— Пропуски! — изсумтя Романова. — Та те не оставят нищо след себе си. Това не ти е сблъсък между престъпни банди, дето цяла Москва знае кой кого и защо.

— И пак няма за какво да ги хванеш. А ако ги задържиш, след три дни ги пускат. Че и в затвора си живеят като царе. Те това са ти всичките улики — завърши вместо нея Турецки.

— С убийствата на банкерите е точно обратното — продължи Шведов. — Никакви улики. Пръстови отпечатъци не оставят, пък и какви отпечатъци при експлозиви! Свидетелски показания няма, значи всичко се прави много акуратно. Сигурен съм, че конкретните изпълнители след няколко часа вече ги няма в Москва.

— Или между живите — добави Романова.

— Възможно е.

— Значи ти мислиш, Толя, че… някакви крупни финансови структури си разчистват сметките? — попита Турецки.

— Не, не мисля така. — Шведов замислено потри челото си. — Смяташ ли, че една банка би тръгнала срещу друга? Те са все сериозни хора, не им е до това. А и пари имат достатъчно, дори малките банки. Аз мисля, че тук работи група изнудвачи. Възможно е да искат големи суми, а в противен случай да заплашват с убийство. И да привеждат заплахата в изпълнение. Нали за убийствата на банкери става известно на всички — значи следващият, при когото отидат, ще бъде по-сговорчив. Те са всели такъв страх, че ако бях на мястото на някой банков директор, щях да им дам тези стотици хиляди веднага щом дойдат при мен.

— Някак си не е убедително — сви рамене Турецки. — Защо само банкери?

— Аз мисля, че психологическият разчет е много точен — ако убиваш наред, това не прави същото впечатление. Имам още някои догадки — продължаваше Шведов, — но не са подкрепени с факти. А без факти са само празни думи, които е по-добре да се премълчат. Само клатене на въздуха, полза никаква.

— А аз чух, че вие май сте хванали дирята на един от тези наемници — забеляза Романова.

— Да, имаме словесен портрет на човека, застрелял Матюшин и семейството му. Матюшин от банка „Яуза“ — поясни Шведов. — Словесният портрет, разбира се, не дава кой знае какво. Особено когато това е нормалният джентълменски набор — среден ръст, по-скоро висок, слаб, с кожено яке и джинси. Но — той направи многозначителна пауза — тъмни коси, голям нос, мургава кожа. Кавказец — заключи той. — Така че тук всъщност действа една от тези мафии: чеченска, абхазка, изобщо някой от този весел регион.