Контролен изстрел

Телефонът зазвъня. Главният сякаш с удоволствие показа на присъстващите колко му тежат тези позвънявания и на мига превключи на телефонния разговор, като реагираше с междуметия и хъмкания.

— Саша, това дело не ми харесва — каза тихо Меркулов, за да не пречи на стопанина на кабинета.

— И аз също не обичам, когато убиват… или взривяват — също така тихо отговори Турецки, като се стараеше в интонацията му да се усетят саркастичните нотки, а същевременно Костя да не усети как мирише на бъчва, стигат му и носещите се из кабинета конячни флуиди.

Въпреки това Меркулов се надвеси над бюрото, подуши и рече тъжно:

— Не се прави на идиот.

Саша сви рамене, вдигна и свали учудено веждите си, най-накрая разпери ръце, сякаш се предава, но чудесно разбираше какво има предвид Меркулов.

— Значи според теб това е поредното неправилно дело?

— Именно, именно — развесели се Костя. — Точно така.

— А ти, естествено, както винаги в неправилните случаи, ме набута в играта?

Меркулов вдигна нагоре ръце, като изобрази на лицето си не толкова вина, колкото съчувствие към човека, оказал се в не по-добра ситуация.

В това време главният остави слушалката на мястото й, огледа Меркулов и Турецки и като чу въпроса на следователя, отправен към заместника му, застана нащрек:

— Само че аз така и не разбрах, уважаеми Константин Дмитриевич, все пак за чия лична молба става дума? — Саша бе наивен като дете.