Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Вие двамата сте се отдалечили доста от дома, а слънцето се готви за сън — каза той. — От кой клан сте?

— Аз съм Дуротан от клана Фростулф, а това е Оргрим от клана Блекрок.

Дренаят го изгледа изумен.

— Вие сте от различни кланове? Заради някакво съревнование ли сте се отдалечили толкова много от домовете си?

Дуротан и Оргрим се спогледаха.

— И да… и не — отвърна Дуротан. — Ние сме приятели.

Дренаят ги изгледа с изумление.

— Приятели… от различни кланове?

Оргрим кимна.

— Да — добави той някак в своя защита. — Не е обичайно, но не е и забранено.

Дренаят кимна, но все още изглеждаше изненадан. Той ги погледа за кратко, после се обърна към двама от другарите си и пошушна нещо на родния си език. Дуротан намери езика им за невероятно музикален, наподобяващ звука на ручей, криволичещ по камъчета, или пък песен на птица. Другите двама дренаи слушаха внимателно и после кимнаха. Единият извади кожената си манерка и пи вода, преди да се втурне пъргаво и бързо като талбък в посока югозапад, където се намираше кланът Фростулф. Вторият пое на изток — към клана Блекрок.

Дренаят, който говореше с тях, се обърна към младежите.

— Те ще известят семействата ви, че сте добре и на сигурно място. Ще се върнете по домовете си утре. А до тогава съм щастлив да ви предложа гостоприемството на дренаите. Името ми е Ресталаан. Аз съм водачът на стражите на Телмор — града, с който и двата ви клана редовно търгуват. За съжаление не помня нито един от двама ви, но младите орки обикновено странят от нас, когато идваме на ваша територия.

Оргрим се наежи.

— Не ме е страх от нищо и от никого.

Ресталаан леко се усмихна.

— Ти бягаше от огър.

Кафявото лице на Оргрим потъмня, а очите му гневно проблеснаха. Дуротан леко сведе глава. Както се опасяваше, Ресталаан и останалите бяха станали свидетели на срама им и сега щяха да им го натякват.

— Това — продължи спокойно Ресталаан, сякаш не бе забелязал ефекта на думите си върху младежите, — е мъдрост. Ако не бяхте побягнали, утре щяхме да занесем на семействата ви два трупа, вместо двама здрави и силни младежи. В страха няма нищо срамно, Оргрим и Дуротан. Срамно е, когато му позволите да ви попречи да направите правилното нещо. А във вашия случай бягството определено беше правилното нещо.

Дуротан гордо вирна брадичка.

— Един ден ще сме големи и силни. Тогава огрите ще се страхуват от нас.