Завръщане на Острова на изгубените [bg]

След като групичката остави Карлос да проучва Тъмната мрежа, за да види дали ще успее да открие някаква информация за плановете на злодеите и местонахождението им, Мал реши да посети майка си. Мисълта, че тайнственият М от съобщението й може да е Злодеида, я притесняваше и тя искаше да се увери с очите си, че майка й е все още гущер. Беше станало късно, когато стигна в библиотеката, след малко щяха да заключат. Кралската стража, обучена на бойни тактики от Мулан, стоеше пред заключените с двойна ключалка врати и й препречваше пътя.

- Сериозно? Нали знаете коя съм - каза Мал. - Отваряйте. Посещенията от членове на семейството са позволени според кралския декрет - напомни им тя, както правеше всеки път, когато с неудоволствие идваше тук.

Стражът отляво се ухили.

- О, да, сега забелязвам приликата - раздвоения език - пошегува се той, както винаги.

- Ха-ха - каза Мал и влезе.

Стражът отдясно изсумтя.

- Имаш пет минути.

- Знам - рече и двамата заключиха вратата зад нея, а тя тръгна към пиедестала в средата на стаята, върху който стоеше стъклен похлупак.

Когато беше малка, Мал много се страхуваше от майка си. В края на краищата Злодеида не беше от майките, които помагат с писането на домашните и пекат сладки. Беше по-скоро от онези страховити господарки, които пращат децата си на безнадеждни мисии, като онази за намирането и връщането на скиптъра „Драконово око", и не приемат „не" за отговор.

Въпреки това напоследък на Мал й беше трудно да повярва, че някога се е страхувала от Злодеида. Трудно беше да се страхуваш от нещо толкова мъничко.

Анонимното съобщение, подписано с М обаче, я беше изплашило. Мал се взря в майка си, която изглеждаше заспала. Под стъкления купол тя приличаше на най-обикновен гущер - безвреден, дори симпатичен. Но Мал не беше лековерна. Колкото и невинно да изглеждаше влечугото, то си оставаше Господарката на мрака.

Нима Злодеида имаше някаква скрита способност, за която никой не знаеше? Дали можеше да се превърне пак в човек, след като веднъж бе се смалила до големината на собственото си сърце? Гущерът там наистина ли беше Злодеида? Ами ако Злодеида беше избягала?

Мал се вторачи напрегнато в мъничкото лилаво създание. Имаше зелените очи на майка й. Дремещото влечуго изглеждаше точно така, както бе изглеждало при последното й посещение.

- Здрасти, мамо, може ли малко да поговорим? - попита тя, като се постара да не чукне по похлупака. Беше чувала, че гущерите не обичат да им чукат.

Влечугото не помръдна, дори не показа езика си.

При редките досегашни посещения на Мал тук бе ставало все същото. Гущерът никога на нищо не реагираше. На Мал всеки път й бе трудно да повярва, че в това създание е затворена душата на най-могъщия злодей на света.