Съкровището на Питон [bg]

— По-голяма част от знанията на Спринголд са взети от книгите — каза Конан. — Признавам, ванирците често се чувстват щастливи, най-вече когато измъчват някой пленник или изгарят до основи кимерийско село, а жените и децата отвеждат, оковани във вериги. Не може да знаеш какво е истинско веселие, докато не видиш битка между тези два народа. В подобни моменти могат да се смеят на собственото си заколение.

— Твоите северняци май са доста диви — каза Малия. — Цивилизованите хора се отнасят по-сериозно към тези неща.

— Но, ако се съди по вида ти, Северът не ти е чужд — върна се към мислите си Конан. — В говора ти няма следи от акцент, но лицето и кожата ти показват, че си от хората на Хиперборея.

— Майка ми беше благородничка от оня край. Баща й я дал да я отгледат в дома на пограничен владетел от Бритуния, с когото искал да сключи съюз. Неговия син станал мой баща, но аз не го помня. Бил убит преди двайсет години, когато немедийците нападнали Бритуния. Мене и майка ми ни закараха в Белверус, където тя стана държанка на един немедийски генерал. Преди пет години майка ми умря от чума. Когато един красив млад капитан от наемната армия ме поиска, немедиецът с радост ме даде. Жена му вече ревнуваше заради красотата ми, както по-рано заради хубостта на майка ми. Наемникът се казваше Марандос, брат на Улфило. Искаше ме не просто за любовница, а за съпруга. Бяхме много щастливи в продължение на три години, преди той да се завърне у дома си.

В историята й нямаше нищо странно. В бурни времена дори животът на благородниците ставаше несигурен. Жените и по-малките синове често имаха не по-щастлива съдба от тази на обикновените хорица и нерядко не им оставаше нищо друго освен гордостта, че са от знатно потекло.

— Той те е изоставил и е тръгнал да търси приключения южно от Куш — каза Конан. Забележката му прозвуча по-жестоко, отколкото възнамеряваше.