Търсенето на Светия Граал [bg]

— Господарке, за Бога, нима по право трябва да е толкова велик рицар, както ти го представяш?

— Да, точно така е — отвърнала й кралицата, — защото и по бащина, и по майчина линия произхожда от най-великите рицари на света, а и от най-благородното известно нам потекло.

Сетне дамите слезли, за да присъстват на вечернята, с която приключил този забележителен ден. След края й кралят излязъл от църквата и се върнал в двореца си, където веднага наредил да слагат трапезите. Рицарите побързали да седнат всеки на своето място, както били сторили това сутринта. Ала веднага щом гостите се настанили и в залата настъпила тишина, около тях се разнесла страховита гръмотевица, от която като че ли целият дворец щял да рухне. Още в същия миг обаче в него проблеснал слънчев лъч, който залял вътрешността му със светлина, седем пъти по-силна отпреди. Всички се почувствали така, сякаш били осенени от благодатта на Светия Дух, и започнали с почуда да се оглеждат едни други, понеже не знаели какво им се е случило. Настъпила гробна тишина, нямало човек, който да е в състояние да говори или дори да произнесе една-единствена дума. Всички, малки и големи, били онемели.

Доста време останали в подобно вцепенение, при което само се гледали едни други като безсловесни зверове, и едва след това в залата се появил Светият Граал, покрит по такъв начин с бяло копринено було, че никой не можел да види кой го носи. Той влязъл през главната порта на двореца и веднага след появата му цялата вътрешност се изпълнила с благоухания, сякаш всички благовонни треви по земята били разпръснати в нея, понесъл се през залата между масите и навсякъде, откъдето минел — и от едната, и от другата страна, — те се оказвали отрупани с ястия от такова естество, каквото всеки желаел.

Когато на всички било поднесено, Светият Граал изчезнал така внезапно, че никой не разбрал какво е станало с него. Така и не видели накъде е поел, а всички от свитата, които допреди малко не били в състояние да промълвят и дума, сега вече си били възвърнали дар слово. Тогава повечето от тях отправили благодарности към Господ Бог за това, че ги е обсипал с благодатта на Светия Граал. Ала от всички присъстващи не можело да се намери по-щастлив от крал Артур, който ликувал, че Господ е проявил към него благоволение, каквото не е проявявал към никой владетел дотогава.

Събитието предизвикало възторг както сред свитата, така и сред чуждестранните гости, защото на всички им се струвало, че Господ не ги е забравил, щом е проявил такова велико благоволение към тях. Към него били насочени и всички разговори, докато траела гощавката, а и кралят лично подхванал приказка за това, обръщайки се към своите най-приближени велможи:

— Няма съмнение, сеньори, че трябва да бъдем изключително радостни, задето Господ Бог ни даде велик знак за Своята обич, като пожела да ни обсипе със Своята благодат в един толкова тържествен ден, какъвто е денят на Петдесетница.