Смърт в сенките [bg]

— Доколкото разбирам, си решила да отидеш, така ли?

Фиона размаха пътеводителя под носа му.

— Така изглежда. Утре ще им се обадя, за да уредим подробностите, но в края на седмицата бих могла да замина за няколко дни без особени трудности.

Кит се търкулна по гръб, скръсти ръце зад главата си и загледа тавана.

— А пък аз си мислех, че планираш романтично пътуване до Торемолинас.

Фиона остави книгата, обърна се към него и плъзна пръсти по гърдите му.

— Ако искаш, ела с мен. Толедо е много красив град. Ще има предостатъчно неща, които да те занимават, докато аз работя. Няма да ти навреди да си починеш малко.

Той постави ръка на рамото й и я притисна към себе си.

— Изоставам ужасно с книгата, и ако не си тук през уикенда, ще се заключа у дома и ще работя без прекъсване.

— Можеш да работиш в Толедо — ръката й се плъзна по-надолу.

— Щом си там, ще ме разсейваш.

— Ще работя по цял ден. А най-вероятно и нощем, ако съдя по досегашния си опит.

Тя се понагласи по-удобно до него.

— В такъв случай със същия успех мога да си остана и у дома.

— Ще ти хареса — прозя се Фиона. — Градът е много интересен. Кой знае, може и да те вдъхнови за нещо.

— Да бе! Отсега се виждам как пиша роман за испански сериен убиец.

— Защо не? Мръсна работа, ама нали и нея трябва да я върши някой? Мислех си освен това, че ще ти хареса да прекараш няколко дни на място, където сервират страхотна храна… — Гласът на Фиона заглъхна сънливо.

— Понякога мисля и за нещо друго, освен стомаха си — възрази той възмутено. — Нали в Толедо имаше музей на Ел Греко?

— Аха — каза Фиона. — Къщата му е там — беше затворила очи и говореше едва-едва, очевидно потъвайки в сън.

— Е, това вече би оправдало пътуването. Може пък да дойда — каза Кит. Но не получи отговор. Ранното ставане и десетте мили преход из мочурливите земи на Дърбишър си казаха думата. Кит се усмихна и се пресегна със свободната си ръка за романа на нощното му шкафче. За разлика от Фиона той никога не можеше да заспи, докато не се нагълта до насита с ужаси. Но нали, мислеше той, знаеше много добре, че това, което чете, е измислица. Нямаше никакво значение дали е разбрал кой е убиецът, когато най-сетне изгасеше лампата. Убийците, от които се интересуваше, нямаше да извършат ново убийство, докато той не решеше да им обърне внимание.