Кръстосан огън [bg]

Нямаше много неща, които да го задържат у дома, затова и онази нощ се прибра малко след единайсет и половина. Когато слезе от рейндж роувъра, по походката му си личеше, че бе изпил поне няколко бири, плюс няколко чашки твърд алкохол, но не беше пиян. По-скоро приятно подпийнал, като след събиране с приятели.

— Хей, Малиновски.

Агентът се сепна и посегна към кобура под сакото си.

— Не стреляй. Аз съм. — Кайл пристъпи иззад ъгъла на гаража и застана под уличната лампа, за да покаже лицето си. — Макс Сийгъл е, Стив.

Малиновски присви очи към него в тъмното.

— Сийгъл? Какво, за бога…? — Той свали ръката си от кобура. — Изкара ми ангелите. Какво правиш тук, по дяволите? И колко е часът всъщност?

— Може ли да поговорим вътре? — попита Кайл. Не се бяха чували от три години; гласът би трябвало да е приемлив, макар и не съвсем същият. — Ще заобиколя отзад, става ли? Отвори ми.

Малиновски огледа улицата в двете посоки.

— Да, да, разбира се.

Преди да пусне Сийгъл през плъзгащата се врата към кухнята, той угаси лампата на верандата и спусна всички щори. Светеше само лампичката на абсорбатора над печката.

Той пъхна оръжието си в едно от кухненските чекмеджета, извади две бутилки бира от хладилника и предложи едната на госта си.

— Слушам те, Сийгъл. Какво става? Какво правиш тук по това време?

Кайл отказа бирата. Не искаше да докосва нищо, ако не се налагаше да го прави.

— Операцията е напълно прецакана — каза той. — Не знам как, но ме разкриха. Нямах друг избор, освен да изляза от прикритие.

— Изглеждаш ужасно, между другото. Тези синини около очите ти…

— Трябваше да ме видиш преди седмица. Две от момчетата на Артуро Буенес здравата ме разкрасиха. — Кайл потупа брезентовата войнишка раница на гърба си. Вътре, опакован в дебело одеяло, лежеше електрошоковият „воден“ пистолет. — На тръгване успях да взема само това.

— Защо не подаде сигнал? — попита Малиновски, а това бе единственото нещо, което Кайл така и не успя да разбере: как Макс Сийгъл е трябвало да осъществи контакт с човека си за свръзка при извънредна ситуация.

— Имах късмет, че изобщо успях да се измъкна — каза той. — Покрих се във Флорида — Форт Майърс, Веро Бийч, Джаксънвил, — докато изскочи възможност да дойда тук.

Дали заради бирата, или поради друга причина, но Малиновски сякаш не забеляза, че Кайл всъщност не отговори на въпроса му. И как би могъл? Той просто не знаеше отговора.