Ези печели [bg]

Саша забеляза, че думите на капитана предизвикват усмивката на кормчията, макар че той продължаваше да гледа право напред.

— Слушам, капитане — каза Матюс и без нито дума повече поведе подопечните си обратно по спиралната стълба към главната палуба. Саша отново погледна към далечния хоризонт, но от Ленинград вече нямаше и следа.

Последваха Матюс по палубата и се спуснаха по още по-тясно стълбище в недрата на кораба. Водачът им ги поведе по слабо осветен коридор и спря пред две съседни каюти.

— Тук ще спите по време на плаването.

Елена отвори вратата на своята каюта и погледна люлеещата се крушка, която хвърляше слаба светлина в тясното помещение. Ритмичното бумтене на двигателя гарантираше, че въпреки че не беше спала през изминалата седмица, няма да мигне и през следващата.

Матюс отвори съседната каюта. Саша влезе вътре и видя две легла едно над друго: заемаха почти цялото пространство.

— Ти ще си отгоре — каза Матюс. — Ще се върна след половин час, за да ви заведа в камбуза.

— Благодаря — каза Саша и веднага се качи на горното легло. Не беше по-добро от леглото му в Ленинград. Неволно се запита дали е избрал правилния контейнер.

— Слушайте внимателно, защото няма да повтарям — извика някой.

Всички зарязаха работата си и се обърнаха към готвача, който стоеше в центъра на камбуза с ръце на кръста.

— Имаме на борда дама, която ще работи с нас. Мисис Карпенко е професионален готвач с богат опит, така че ще се отнасяте към нея с уважението, което заслужава. Ако някой от вас прескочи границата, ще му клъцна стъпалото и ще го хвърля на чайките. Ясно ли се изразих?

Последвалият нервен смях показа, че се е изразил съвсем ясно.

— Синът й Саша — продължи готвачът, — който също пътува с нас, ще помага на Фъргал в трапезарията. Така, сега всички на работа. След два часа имаме вечеря за сервиране.

Кльощав блед младеж с рижава коса застана пред Саша и каза:

— Аз съм Фъргал. — Саша кимна, без да отговаря. Младежът сложи ръце на кръста си. — А сега слушай внимателно, защото няма да повтарям. Аз съм стюардът на готвача и можеш да се обръщаш към мен със сър.

— Да, сър — покорно отвърна Саша.

Фъргал избухна в смях и стисна ръката на новобранеца си.

— Хайде с мен, Саша.

Саша тръгна след него към най-близката стълба и попита:

— И какво трябва да правя?

— Каквото ти се каза — отвърна Фъргал, когато стигна горното стъпало. — Работата ни е да сервираме на пътниците в трапезарията.

— Значи на кораба има пътници?

— Само дузина. Корабът е товарен, но ако има повече от дванайсет пътници, го регистрират като пътнически. Компанията притежава два океански лайнера, но ние сме част от товарния й флот — добави той, докато отваряше една врата, водеща в помещение с три големи кръгли маси, всяка с по шест стола.

— Но местата са осемнайсет — каза Саша. — Ти каза…