Неудържимата армия [bg]

— Отказва категорично.

— Нормално, той не би оценил. Вие също, господин комисар, после спокойно можете да забравите всичко това. Знаем ли нещо за изчезналия ловец?

— Че е свиреп контрабандист и дори нещо по-лошо, след като убива главно женски и млади животни. Местната ловна дружинка го е изключила, никой не иска да стреля с него.

— Лош човек, значи? Жесток? Убиец? — попита Данглар, отпивайки от чашата си.

— Очевидно.

— Пасва. Тази Лина живее в Ордебек, нали така?

— Май да.

— Никога ли не сте чували за градчето Ордебек? Един голям композитор е живял там известно време.

— Това не е темата, майоре.

— Обаче внася положителна нотка. Останалото е по-обезпокоително. Тази армия… Минала ли е по пътя за Боневал?

— Точно това име спомена жената — учудено потвърди Адамсберг. — Знаете ли нещо за този път?

— Нищо, освен че е един от добре известните гримвелди и минава през гората Аланс.

— Не я знам тази дума, Данглар. Гримвелд.

— Така се казва пътят, по който минава Месни Елекен, или Неудържимата армия, или Великия лов, ако щете. Много малко мъже и жени са я виждали. Един от мъжете е добре известен, видял я е да минава край Боневал, като Лина. Казва се Гошлен и е бил свещеник.

Данглар отпи две големи глътки една след друга и се усмихна. Адамсберг изтръска цигарата си в студеното огнище и зачака. Леко предизвикателната усмивка, която присвиваше меките бузи на майора, не предвещаваше нищо добро. Само дето Данглар вече се чувстваше съвсем комфортно.

— Случило се е в началото на януари, през 1091-ва. Добро вино си избрал, Армел. Но няма да ни стигне.

— През коя? — попита Церк, който бе доближил табуретката си до огнището и внимателно слушаше майора с ръце върху коленете и с чаша в ръка.

— В края на единайсети век. Пет години преди първия кръстоносен поход.

— Мамка му — полугласно пророни Адамсберг, внезапно обзет от чувството, че е бил преметнат от дребната женица от Ордебек, колкото и да приличаше на крехко глухарче.

— Да — одобри Данглар. — Много зор за нищо, господин комисар. Но все още искате да разберете защо жената е била ужасена, нали?

— Може би.

— Тогава трябва да ви разкажа историята на Гошлен. Обаче ще ни е нужна още една бутилка — додаде той. — Трима сме.

Церк веднага скочи.

— Ей сега се връщам — каза той.

Преди да излезе, Адамсберг го видя как отново прекара леки пръсти по перата на гълъба. И Адамсберг механично повтори, също като истински баща: „Парите са на бюфета“.

Седем минути по-късно Данглар, успокоен от присъствието на втората бутилка, напълни чашата си, започна да разказва за Гошлен, после замълча и вдигна поглед към ниския таван.

— Но може би хрониката на Елинан дьо Фроадмон от началото на XIII век ще ви даде по-ясна представа. Момент да си я спомня, не я преглеждам всеки ден.