Рома Етерна [bg]

— Какво е това?

Гъркът посочи стъклено шишенце с някакъв ситен сив прах и Бар-Хип, след като се осведоми от продавача, обясни, че били изпражненията на сицилианска гугутка, ценени високо заради способността им да лекуват тумори на крака и много други болести. На друга сергия се продаваха само ароматни кори от индийски дървета, а на трета — малки кръгли плочки от рядка смола от остров Лемнос, подпечатани със свещения печат на Диана, които лекували ухапване от бясно куче и отравяне с най-смъртоносните отрови.

— А този човек тук — посочи Максимилиан към следващата сергия — продава само териак, универсална противоотрова, лекуваща дори проказа. Прави се основно от змии, накиснати във вино, но има и други съставки, които той не би издал дори да го измъчваме до смърт. Така ли е, Птолемее? — смигна той на едноокия египтянин с ястребово лице. — Дори да те подложим на мъчения, пак няма да кажеш, нали?

— Надявам се да не се стигне дотам, Цезаре — отвърна мъжът.

— Значи тук те познават? — попита Менандър, когато се отдалечиха на няколко крачки от сергията.

— Някои ме познават. Този тук на няколко пъти е носил цяровете си в двореца, да лекува болния ми баща.

— Да — кимна гъркът. — Всички знаем за слабото здраве на баща ти и се молим за бързото му изцеляване.

Максимилиан небрежно кимна, сякаш Менандър беше отправил пожелание времето на другия ден да е добро.

Това настроение на Цезар започваше да тревожи Фауст. Знаеше, че Максимилиан е непредсказуем и постоянно се люшка между самообладание и пълна неуравновесеност, но поне от учтивост би трябвало да намери думи на благодарност за проявеното съчувствие. Какво ли си мислеше пратеникът за този странен принц? А може би изобщо не мислеше нищо, освен че друго не би могло и да се очаква от по-младия син на един император.

В този подземен свят нямаше часовници, нито слънце, за да се отгатне часът по него, но стомахът вече подсказваше безпогрешно на Фауст кое време е.

— Ще се качим ли горе за обяд — попита той Менандър, — или предпочиташ да се нахраним тук?

— Иска ли питане! — заяви гъркът. — Нямам никакво желание да се качвам горе!