Черният списък [bg]

Отдавна беше приел факта, че за да съществува американската мечта, някой трябва да я защитава. Той беше един от закрилниците й и разбираше, че като защитава американската мечта, трябва да се откаже от частица от нея, а именно — от личен живот. Не страдаше. Светът беше пълен с добри хора, които се нуждаят от кучета пазачи, за да усмиряват вълците. Харват беше куче пазач още в училище, когато защитаваше недъгавото момче на съседите от кварталните хулигани. Призванието му беше да е куче пазач. Така осмисляше живота си. Но продължаваше да търси и друг смисъл. Искаше семейство.

Макар да влачеше върволица от несполучливи връзки като наниз тенекиени кутии, проточен зад автомобилна броня, не беше се отказал да търси подходящия човек: някой, който да разбира какъв е, какво прави и защо го прави и да живее с това. Питаше се дали Райли Търнър не е този човек и беше решил да започне да си отговаря още следващия път, щом я види. С натежало сърце осъзна, че такава възможност вече не съществува.

Слезе от влака в морския курорт Андай и се опита да пропъди мрачните мисли и да се съсредоточи върху следващата стъпка.

Ако беше вечер, би могъл да открадне кола от някой хотелски паркинг и да разчита, че ще разкрият кражбата едва на сутринта, дори дни по-късно, когато гостът на хотела реши да отпътува. Но сега беше 7:30 и се налагаше да измисли по-добър план.

Отиде на съседната гара, купи си кафе и нещо за ядене и се качи на местен влак, който го пренесе през испанската граница.

В Урун взе автобус до Билбао — познаваше града, защото го бе посетил през лятото. Намери малък хотел в средновековния квартал Каско Виехо, представи италианския си паспорт и плати в брой за две нощи. Нямаше представа дали стаята ще му трябва за толкова време, но поне я имаше.

Изкъпа се, облече си новите дрехи, които беше купил, и отиде да нагледа мишената си.

В Билбао беше по-топло от Париж, прекалено топло за сако. Харват беше благодарен, че раницата на Райли е у него. Така не само разполагаше винаги с всичките си вещи, но и не се налагаше да се притеснява, че оръжието издува ризата му.

Изработена от „Камълбек“ за специалните служби, раницата имаше скрит джоб за пистолет на гърба.

Изобретателният дизайн осигуряваше и прикритие на мнимия турист, и бърз достъп до оръжието.

За да допълни камуфлажа си, Харват купи пътеводител на италиански и карта на града, които непрекъснато оглеждаше, кръстосвайки прочутите Сиете Кайе — Седемте улици, — за да провери дали не го следят.

Заобиколи катедралата „Кайе де ла Тендерия“ и влезе в малък ресторант. Избра същата маса, отдалечена от прозорците, където беше седял предишния път.

Настани се удобно, разгледа менюто и поръча. Не знаеше кога и дали продавачът на тютюн ще се появи.