Измамена

Стиви Рей просто изглеждаше потисната и прехапа устни.

Вдигнах ръка и бях приятно изненадана, че това ги накара да млъкнат.

— Не съм оглавила «Дъщерите на мрака», за да започвам война в училището. Направих го, защото Афродита беше грубиянка и някой трябваше да я спре. Сега смятам да превърна «Дъщерите на мрака» в група на честта. И нямам предвид една групичка богоизбрани, както беше при Афродита. Няма да е лесно да станеш част от «Дъщерите и Синовете на мрака» и ще има подбор. Но не защото само приятелите на лидерката е възможно да влязат. Искам «Дъщерите на мрака» да стане група, с която всички да се гордеят, а ако оставя в Съвета един от техния кръг, ще им отправя точното послание.

— Или ще си пуснеш змия в пазвата — промълви тихо Деймиън.

— Поправи ме, ако греша, но не са ли змиите тясно свързани с Никс? — заговорих бързо, следвайки появилия се в мен вътрешен импулс. — Нали те се сдобиват с лошата си репутация, защото, исторически погледнато, са били символ на женската сила, а мъжете са искали да отнемат тази сила от жените и да я направят нещо отблъскващо и плашещо?

— Така е, права си — съгласи се той. — Но това не означава, че е добра идея да пускаш в Съвета някой от бандата на Афродита.

— Виж, работата е там, че не искам да е нашият Съвет. Искам да е нещо, което да се превърне в традиция за училището. Нещо, което ще продължи да съществува много след нас.

— Искаш да кажеш, че ако не преживеем Промяната, като направим този Съвет, част от нас ще продължи да живее чрез него — каза Стиви Рей и забелязах, че прикова вниманието на останалите.

— Да, точно това искам да кажа. Макар че не съм сигурна, че го осъзнавах, преди да го изречеш.

— Така ми звучи добре, въпреки че не се натискам да умирам от задушаване — каза Ерин.

— Естествено, сестра ми. Това изобщо не е най-приятният начин да умреш.

— Дори не искам да си помисля, че може да не преживея Промяната — обади се Деймиън. — Но ако има нещо лошо да ми се случва, мисля, че ще се радвам част от мен да продължи да живее тук.

— Може ли да имаме табелки? — попита Стиви Рей и аз забелязах, че изведнъж стана необичайно бледа.

— Табелки? — Нямах представа за какво говори.

— Ами да, мисля, че трябва да имаме табелки, на които да са записани имената на… как ги нарече?

— Префектите — отговори Деймиън.

— Да, Префектите. Хубаво би било на тези табелки да са изписани имената и през коя година са били Префекти. И да се пазят вечно.

Да — започна Шоуни, прегръщайки идеята, — но табелките няма да са достатъчни, трябва да измислим нещо много по-яко.

— Нещо, което да е уникално като нас — каза Ерин.

— Отпечатъци на ръцете — предложи Деймиън.

— Моля? — недоумявах аз.

— Отпечатъците от ръцете ни са уникални. Можем да си направим циментови отпечатъци на ръцете и да напишем отдолу имената си — поясни той.

— Като холивудските звезди! — възкликна Стиви Рей.

Звучеше елементарно, затова пък ми хареса. Идеята беше точно като нас — уникална, готина и леко наивна.