Коледна песен (Приказка за призраци)

Не бихте повярвали какво бързане му удариха тези две момчета! Втурнаха се на улицата с кепенците, докато се преброи „едно, две, три“ — поставиха ги на местата им — „четири, пет, шест“ — залостиха ги и ги заключиха — „седем, осем, девет“ — и се върнаха, преди да можехте да преброите до дванадесет, задъхани като коне за надбягване.

— Бързо! — извика старият Фезиуиг, като скочи от високото писалище с удивителна ловкост. — Разчистете, момчетата, ми, и тук да се опразни! Бързай, Дик! Не изоставай, Ебенизър!

Да разчистват! Какво ли не биха разчистили, или не биха могли да разчистят, докато старият Фезиуиг ги наблюдаваше. Работата бе свършена за миг. Всяка вещ беше опакована, сякаш завинаги я изваждаха от обществения живот; подът бе изметен и напръскан с вода, фитилите на лампите бяха подрязани, върху огъня беше натрупано гориво; и магазинът се превърна в такава уютна, топла, суха и светла танцувална зала, че да ви е удоволствие да я видите в зимна вечер.

Влезе цигуларят с нотна тетрадка, качи се на високото писалище, направи от него оркестър и засвири така, сякаш къркореха петдесет болни стомаха. Влезе мисис Фезиуиг, цялата една голяма усмивка. Влязоха трите госпожици Фезиуиг, сияйни и мили. Влязоха шестимата млади ухажори, чиито сърца те плениха. Влязоха всички момци и девойки, които работеха в предприятието. Влезе прислужницата със своя братовчед, хлебаря. Влезе готвачката, с най-близкия приятел на брат си, млекаря. Влезе момчето от отсреща, за което подозираха, че не получава достатъчно храна от господаря си; то се мъчеше да се скрие зад девойката от по-съседната къща, за която се разбра, че господарката й била издърпала ушите. Влязоха всички, един подир друг; някои свенливо, някои смело, някои грациозно, някои тромаво, някои се бутаха, някои се дърпаха, ама всички влязоха по един или друг начин. Всички се втурнаха да танцуват, двадесет двойки наведнъж. Ръцете в полукръг и отново същото на обратната страна; надолу по средата и отново нагоре; кръг след кръг в различни стадии на приятелско групиране; старата начална двойка винаги се озовава на погрешно място; новата начална двойка започва отново веднага щом стигне там; най-после всички са начални двойки и нито една крайна, която да им помогне, Когато се стигна до този резултат, старият Фезиуиг, пляскайки с ръце, за да спре танца, се провикна: „Чудесно!“ — а цигуларят мушна сгорещеното си лице в един съд с черна бира, специално набавена за тази цел. Но след като се измъкна оттам, презирайки всяка почивка, той в миг започна отново, макар още да нямаше танци, сякаш предишният цигулар беше отнесен у дома му, изтощен, на тарга, и сега той беше нов-новеничък човек, твърдо решен да надвие и прогони първия или да загине.

Имаше още танци, и имаше игра на залагане на различни предмети, и още танци — имаше греяно вино с подправки, и имаше огромно парче студено печено, и имаше голямо парче студено варено, и имаше коледни пирожки със скълцани стафиди и портокалови кори, и бира в изобилие. Но големият ефект на вечерта беше след печеното и вареното, когато цигуларят (сръчен дявол, имайте предвид! — от ония хора, дето си знаят добре работата, без да трябва вие или аз да им казваме как да я вършат!) започна мелодията на „Сър Роджър де Ковърли“ („Сър Роджър де Ковърли“ — старинен английски народен танц). Тогава старият Фезиуиг си избра за дама мисис Фезиуиг. Пък и като първа двойка; а твърде трудна работа им предстоеше; двадесет и три или и четири партньори; хора, с които не можеше човек да се шегува; хора, които щяха наистина да танцуват и не знаеха какво е това да вървят.