Пансионът

Мисис Тибс тихо заразпитва мисис Блос за здравето й. Последната, с върховно неуважение към паметта на Линдли Мърей (Линдли Мърей (1745–1826) — по рождение американец, преселил се в Англия. Автор на много учебници по английска граматика), отвърна най-обстоятелствено на всички нейни въпроси; последва пауза, по време на която храната бе пометена с ужасна бързина.

— Мистър О’Блеяри, сигурно видът на дамите, които отиваха на дворцовия прием оня ден, ви е доставил голямо удоволствие — каза мисис Тибс с надеждата да подхване разговор.

— Да — отвърна Орсон с пълна уста.

— Предполагам, че досега не сте виждали подобно нещо — подхвана Уисботъл.

— Не съм, с изключение на вицекраля на Ирландия — отвърна О’Блеяри.

— Нима те биха могли да се сравнят с нашите приеми?

— О, те са много по-величествени!

— Ей богу, не може да бъде! — каза аристократът Уисботъл. — Вдовствуващата маркиза Пъбликеш беше облечена в неповторими по своя разкош дрехи, барон Слапънбахенхаузен — също.

— А той по какъв случай се представи в двореца? — попита Евънсън.

— По случай пристигането си в Англия.

— Така си и мислех — изръмжа радикалът. — Досега не се е чувало някой от тия да се е представил в двореца по случай това, че отново напуска страната. Не са чак толкова глупави.

— Освен ако не ги уредят с някоя службица — с отпаднал глас се намеси в разговора мисис Блос.

— Въпреки всичко — опита се да промени темата Уисботъл — това е едно великолепно зрелище.

— А никога ли не ви е идвало наум — запита радикалът, който никога не можеше да се сдържи, — никога ли не ви е идвало наум, че за тези скъпоценни украшения на обществото плащате самите вие?

— Разбира се, че ми е идвало наум — отвърна Уисботъл, който реши, че по този начин ще му запуши устата, — разбира се, че ми е идвало наум, и освен това съм съгласен да плащам за тях.

— На мен също ми е идвало наум — каза Джон Евънсън, — но аз не желая да плащам за тях. И защо трябва аз да плащам? Питам ви, защо аз? — продължи политикът, като остави вестника и удари с юмрук по масата. — Съществуват два основни принципа — търсене…

— Бихте ли ми дали чаша чай, скъпа? — прекъсна го Тибс.

— И предлагане…

— Мога ли да ви помоля да подадете чая на мистър Тибс? — каза мисис Тибс, с което едновременно прекъсна доказателството му и без да иска, го онагледи.

Нишката на ораторската мисъл бе прекъсната. Той допи чая си и се зачете отново във вестника.

— Ако времето е хубаво — обърна се към всички мистър Алфред Томкинс, — днес ще отида до Ричмънд и ще се върна с парахода. Светлините и сенките върху Темза възпроизвеждат великолепни ефекти, а контрастът между небесната синева и жълтите води много често е неповторимо красив.

Мистър Уисботъл си затананика „Текат надолу води блестящи“.

— У нас в Ирландия има прекрасни параходи — намеси се О’Блеяри.

— О, да — каза мисис Блос, доволна от новата насока на разговора, защото и тя можеше да се включи в него.