Децата на нашите деца
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на нашите деца». Краткое содержание книги:
— Но какво ще правим сега, след като вече сте тук или поне голяма част от вас? Или не сте имали възможност да планирате нищо?
— Имаме планове — отвърна Гейл, — но ще се нуждаем от известна помощ.
— Искам да зная — попита министърът на правосъдието, — защо сте решили да дойдете при нас? Защо точно в този момент от времето?
— Защото вие притежавате техниката и ресурсите, от които се нуждаем — каза Гейл. — Направихме изключително задълбочено историческо проучване и този конкретен отрязък от времето, плюс минус десет години, като че ли най-много отговаря на целите ни.
— Каква техника имате предвид?
— Техника, с помощта, на която могат да се произвеждат още машини на времето. Разполагаме с плановете, спецификациите и работната ръка. Ще се нуждаем от материали и вашата търпимост…
— Но защо са ви още машини на времето?
— Нямаме намерение да останем тук — отвърна Гейл. — Няма да е честно. Икономиката ви няма да издържи. Но не можехме да останем и в бъдещето. Надявам се, разбирате, че трябваше да избягаме.
— И къде искате, да идете? — попита президентът.
— Далеч назад във времето — каза Гейл. — В средата на миоцена.
— В миоцена ли?
— Това е геологическа епоха. Започнала е приблизително преди около двайсет и пет милиона и е продължила около дванайсет милиона години.
— Но защо в миоцена? Защо преди двайсет и пет милиона години? Защо не преди десет, петдесет или сто милиона?
— Имаме някои съображения — отвърна Гейл. — Опитахме се да разработим плана си колкото можем по-внимателно. Основната причина, предполагам, е, че тревата се е появила за първи път през миоцена. Палеонтолозите смятат, че се е появила в началото на епохата. Те основават твърдението си на развитието на определени зъби при тревопасните от това време. Тревата съдържа абразивни минерали и изхабява зъбите. В резултат тревопасните развиват специални зъби, които растат през целия им живот. Такива зъби би трябвало да притежават същества, които се хранят с трева. Има и свидетелства, че по-сухият климат през миоцена е довел до изместването на горите от огромни, покрити с трева степи, обитавани от големи стада тревопасни. Това, твърдят палеонтолозите, започнало в началото на миоцена преди двайсет и пет милиона години, но ние сме избрали първата си цел преди двайсет милиона години, просто, в случай че учените грешат, макар да не ни се струва вероятно.
— Щом целта ви е миоценът — попита министърът на правосъдието, — защо спирате тук? Предполагам, че вашите времеви тунели, онези, с които сте стигнали тук, биха ви отвели направо там.
— Това е вярно, сър. Но нямахме време. Трябваше да действаме колкото можем по-бързо.
— Какво общо има времето?
— Не можем да се върнем в миоцена без съответните съоръжения, без семена и селскостопански животни. В собственото си време разполагаме с всичко това, разбира се, но щяха да ни трябват седмици, за да го съберем и транспортираме до входовете на тунелите. Стоеше и въпросът за капацитетът им. Всеки уред, чувал със семена и животно щеше да означава повече време, за да прехвърлим хората. Ако разполагахме с достатъчно време и не бяхме изправени пред заплахата от извънземните, щяхме да го направим точно така — щяхме да отидем направо в миоцена. Но това не беше възможно. Чудовищата разбраха, че нещо става, и ние знаехме, че веднага щом открият какво замисляме, ще нападнат входовете на тунелите. Решихме, че трябва да действаме колкото можем по-бързо, за да спасим максимален брой хора. Затова пристигаме тук с празни ръце.
— И очаквате да ви дадем всичко, от което се нуждаете, така ли?
— Райли — тихо каза президентът, — струва ми се, че си малко коравосърдечен. Не сме се стремили, нито пък сме очаквали такова положение, но трябва да се справим с него колкото е възможно по-човечно и по-разумно. Като нация, ние сме помагали и продължаваме да помагаме на други, не толкова облагодетелствани народи. Това е въпрос на външна политика, разбира се, но протегнатата за помощ ръка е и стара американска традиция. Предполагам, че тези хора, които пристигат през тунелите на наша територия, са американци, представители на собствения ни народ, наши собствени потомци и ми се струва, че не би трябвало да ги разочароваме, а да сторим за тях същото, каквото сме правили и за други.
— Ако това изобщо е вярно — отбеляза министърът на правосъдието.
— Това вече ще трябва да проверим — съгласи се президентът. — Предполагам, че господин Гейл не очаква да приемем думите му на вяра. Но има нещо друго, господин Гейл, което ме безпокои повече. Казвате, че планът ви е да се върнете в епохата, в която се е появила тревата. На сляпо ли възнамерявате да отидете там? Какво ще се случи, ако пристигнете в миоцена и откриете, че палеонтолозите са допуснали грешка или че има други обстоятелства, които затрудняват заселването ви там?