Обещай ми вечността

Макар че развоят на събитията го радваше, той реши да не се издава. Да почака, докато Крис научи как нещата се подреждат възможно най-добре, помисли той развеселен. И всичко се случваше много по-бързо, отколкото беше предполагал.

— Предполагам, че няма нужда да ви казвам нищо, капитан Хоук, вие сте достатъчно възрастен, за да знаете какъв е дългът ви — отвърна строго Монтегю.

Матю замълча продължително, правейки се, че размисля над думите на по-възрастния мъж, докато вътрешно ликуваше.

— Не искам да изглеждам нахален, но предполагам, че мъжът, за когото ще се омъжи дъщеря ви, ще има пълен контрол над наследството й?

— Такъв е законът — изрече Монтегю със стегнато гърло.

— И разбира се, моята съпруга ще дойде с мене в Бостън.

Стюарт кимна утвърдително.

— Така и трябва. Отдалечете Лили от лондонските клюкари, точно това трябва да направите при дадените обстоятелства. Ако я няма, за да подхранва слуховете, целият този достоен за съжаление епизод ще умре от естествена смърт.

— Любовта няма да бъде решаващ фактор — каза Матю с брутална откровеност. — Ние с Лили едва се познаваме.

— Уважавам искреността ви, капитан Хоук, но малко млади двойки са влюбени, когато се женят.

Матю хитро се направи, че размишлява, преди да създаде впечатлението, че тънкият намек на Монтегю го е накарал да поиска ръката на Лили.

— Ако ние с Лили ще се женим, може би трябва по-добре да се опознаем — намекна той открито. — Екипажът ме чака отвън, малко разходка и няколко думи насаме ще ни дадат възможност да се опознаем по-добре и да изпробваме почвата, така да се каже, за съюза между нас.

Монтегю кимна бавно.

— Ще кажа веднага да я повикат.

Когато камериерката й каза, че баща й иска да я види, Лили се облече бързо, надявайки се, че той е променил решението си и й е простил за държанието й на вчерашния бал. Гърбът още я болеше и освен че беше гладна — още не й бяха донесли закуската, — се чувстваше напълно подготвена да се изправи пред гнева му. Но с учудване видя Матю Хоук да води интимен разговор с баща й.

Примиреният й вид потресе Матю, когато я зърна да влиза в стаята. Запита се какво ли е направил лорд Монтегю, за да накара дъщеря си да се смири, спомняйки си как твърдо беше решена тя да не позволи да я омъжат насила.

— Ето те и тебе, Лили — каза Монтегю и й махна да влезе. Приписа мрачния й вид на угризения по повод възмутителното й държание на снощния бал. — Капитан Хоук обяви намерението си да те ухажва. Предложи да се поразходите с карета и аз дадох съгласие.

Лили хвърли огнен поглед към Матю.

— Не искам да ходя никъде с капитан Хоук, татко.

— По-добре ще е да приемеш — посъветва я твърдо Монтегю.

Не искайки да си навлече гнева на баща си, Лили се съгласи с явна липса на ентусиазъм. Когато Матю й предложи ръка, тя му позволи да я изведе от къщата и да я настани в една приятна открита карета, която чакаше на алеята. Не отрони и дума, когато Матю взе юздите, отговаряше на въпросите му само с кимане или поклащане на глава. Не беше в настроение за разговори, особено с капитан Матю Хоук. Той беше един арогантен, надут колонист, а и никак не й помагаше, извеждайки я така публично на разходка. Дълго време мина, без някой да пророни и една дума. Лили гледаше право напред, докато Матю, след като се беше опитал да я разговори по всякакви начини, от време на време й хвърляше тайни погледи.