Звезда
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звезда». Краткое содержание книги:
— Всичко е наред. Трудно бе да си намеря работа, нали всички се върнахме почти едновременно у дома…
Хироко го гледаше, но погледът й не издаваше нищо, а Спенсър кимна.
— Радвам се.
Тревожил се бе за двамата, упрекваше се неведнъж, че нямаше връзка с тях. Бе обичал Бойд много, когато той бе един от войниците му, и се безпокоеше много за брака му с Хироко. Радостно бе, че при тях нещата бяха потръгнали. Знаеше други, които не бяха се справили тъй добре, хора, отчуждени от семействата си заради военновременните булки, които бяха довели у дома, момчета, които се бяха отдали на алкохола, някои дори се бяха самоубили, изоставяйки доведените от тях жени в една безмилостна страна. Ала тези двамата изглеждаха добре, бяха все още заедно — и това бе нещо.
— Ходите ли понякога в Сан Франциско?
Бойд се усмихна и поклати глава. Животът им и без друго бе тежък, нямаше да имат пари и за бензин, но той не каза това на Спенсър. Беше млад и горд и знаеше, че ще успее.
— Трябва да ми дойдете някога на гости. Имам още една година преди да се дипломирам като юрист. Голяма работа, а?
И двамата се разсмяха, но Бойд не бе изненадан. Капитанът винаги бе имал ореола на преуспяващ човек дори и тогава, във войната, а и всички го харесваха — и войниците, и офицерите. Бойд предполагаше, че някой ден той щеше да стане важна клечка, а професията му на юрист бе само първото стъпало по стълбицата.
Спенсър ги огледа отново, а Бойд му се усмихна, когато погледите им се срещнаха.
— Що за човек е булката на Том? Вижда ми се хубаво момиче.
— Добро е. Приятелка е на сестра ми.
И двамата се разсмяха на тези думи. Спенсър бе чувал много за Джини Уебстър. Тя редовно пращаше на Бойд свои снимки по бански костюм и го молеше да й намери войници, с които да си кореспондира. Тогава бе тийнейджърка, със същата рижа коса като брат си, със същите лунички и с изумително тяло.
— Семейство Уайът са свестни хора. Том ще работи в ранчото с бащата на Беки.
За Бойд това бе като дар от Бога, но той се смути, като осъзна, че то бе далеч по-непривлекателно от това да учиш право в Станфорд. Но Спенсър изпитваше само уважение към тях и ги гледаше с възхищение. Ранчото изглеждаше уютно, чисто и преуспяващо, а гостите, които разговаряха под дърветата, бяха солидни и порядъчни хора.
— Тад Уайът е добър човек. Том извади голям късмет.
— Ти — също.
Спенсър изрече тези думи тихо, взрян в Хироко, а сетне и в Бойд с топлина и малко завист в погледа.
Не обичаше никого, нито пък него някой го обичаше така, както Хироко обичаше съпруга си. Той едва ли не им завиждаше, ала все пак не се бе разбързал да се обвърже. В живота му бе имало доста жени и си прекарваше добре. Беше на двайсет и седем години и не бързаше да се задомява. Имаше други неща, които трябваше да свърши преди това, като например да завърши право и да се завърне след това в Ню Йорк. Баща му бе съдия и му бе казал, че най-доброто нещо, което можел да направи, било да стане юрист. С дипломата на юрист и с връзките, които би установил в университет като Станфорд, пред него се очертаваха добри житейски перспективи. А приятната външност и способността му бързо да установява контакт с хората щяха да отворят много врати пред Спенсър Хил. Досега бе било така, животът му бе привлекателен — където и да отидеше, хората го харесваха. Беше открит и притежаваше собствено излъчване, а бе и дяволски умен. По време на войната в Пасифика интелигентността му бе спасявала неведнъж неговия и живота на хората му. Недостигът на опит той компенсираше с изобретателност и смелост.
Не би ли трябвало да се омешам с гостите?
Бойд се засмя.
— Разбира се. Ела, ще те запозная със сестра си.
— Най-сетне — подразни го Спенсър Хил. — Дали ще я позная, след като не е по бански костюм?
Но още докато крачеха към гостите на сватбата, той моментално я позна, не само по яркочервената коса, досущ като тази на Бойд, но и по налятото тяло в прилепналата розова рокля. Смеещото се момиче, доста подпийнало и все още стискащо букета на Беки, можеше да бъде само сестрата на Бойд — Джини. Бойд ги запозна и лицето на Джини веднага се изчерви, влезе в тон с розовата рокля, още докато Спенсър й казваше колко смело бе воювал брат й в Пасифика.
— Той изобщо не ми каза, че сте бил толкова хубав, капитане — тя се изкикоти и се притисна към него, ухаеше на евтин парфюм и на вино.
Бойд представи Спенсър и на баща им, ала по неодобрителния поглед на възрастния мъж, който разтърси ръката на Спенсър, разбра, че отношенията със сина му бяха напрегнати; лесно можеше да се досети, че причината за това бе Хироко.