Призракът на Сандокан
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Марков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на Сандокан». Краткое содержание книги:
Впечатлението, което му направиха, сигурно бе добро, защото каза:
— Щастлив съм, че ви виждам в моята къща, нещо ми подсказва, че вие ще спасите Еллора и ще й върнете това, на което тя има право!
— Татко — каза девойката с лек упрек, — не искам да те чувам да говориш така! Не желая друго, освен да бъда винаги при теб.
— Знам, дъще! — каза той и я погали по косата.
Но ти не можеш да останеш вечно затворничка на този остров! Съдбата поиска тези господа да изпълнят последната ми молба; това показва, че Съдбата желае да започнеш нов живот! За мен няма вече надежда да изляза от тук… Но няма значение: ще бъда щастлив да умра с мисълта, че тези господа ще те заведат там, където дългът те зове.
— Не, не трябва да говориш така, татко — каза девойката, — искам да живееш. Отказвам се от всичко, само да си жив!
— Господа — каза старецът, като се обърна към Яниш и към Сандокан, — чета в очите ви любопитството да узнаете защо сме тук от петнадесет години!… Утре ще ви разкажа нашата история… Сега сте уморени от тежкото плаване. Не мога да ви предложа удобни легла: както виждате, тук нашият живот е доста прост.
— Не сме уморени — каза Яниш, — вашата риба и особено вашето вино направиха чудо — унищожиха цялата ни умора.
— И после — прибави Сандокан, — любопитството ни да узнаем вашата история е толкова изострено, че съм сигурен, никой няма да заспи, докато не разбере тайната и.
— Желаете още сега да ви разкажа всичко?
— Такова е желанието ни, но не искаме да ви уморяваме.
— Уморен съм наистина, но мисля, че трябва да знаете на чий дом сте гости …
— Както и вие трябва да знаете кои сме ние — каза Сандокан, — господине, представям ви ексмахараджата на Асам, който отстъпи трона си на своя син.
— А аз ви представям моя верен приятел Сандокан, когото англичаните изпъдиха несправедливо от султанството му. А тези са преданите ни тигърчета …
— Един махараджа и един султан! — каза старецът. — Скоро ще се съгласите, че Еллора е достойна за вашата Защита. Дъще моя, по-добре е веднага да разкажа на господата нашата история. Дай ми още няколко глътки вино, които ще ме подкрепят.
Девойката му поднесе нова чаша.
— Благодаря, Еллора.
И старецът започна да говори бавно, докато Сандокан, Яниш и останалите моряци насядаха наоколо му.
МАГЬОСНИЦАТА
— В двореца на принц Амравати, владетеля на Гондвана, или страната на Гонд — започна старецът, — аз бях една доста влиятелна личност на име Нандар. Господарят на Гондвана не вземаше никакво решение, без да се посъветва с мен, затова хората ме наричаха „Вторият раджа“. При всяко по-важно събитие принцът ми казваше:
— Нандар, посъветвай ме какво да сторя. И аз му давах съвет.
Принц Амравати бе добър и не измъчваше своите поданици: стараеше се да създаде справедливи закони в това му дело помагах и аз, като използувах познанията си. Той се бе оженил за принцеса Аджанта, много красива жена, с ангелска доброта.
В страната се очакваше щастливо събитие: принцеса Аджанта щеше наскоро да даде живот на наследника на трона. Принцът очакваше с трепет деня, който приближаваше. Тогава за първи път не послуша моя съвет.
И ето как стана това.
В двореца беше дошла една чудна жена, която идваше от Бунделканд. Тя каза, че притежавала някаква магическа сила, която я била дарила със способността да прави щастливо всяко дете, родено в нейно присъствие.
Очите, лицето, движенията на тази жена не ми харесаха. Нещо ме отблъсваше от нея: чувствувах, че лъже.
Тя дойде в двореца две седмици преди щастливото събитие. Както винаги, принцът ми каза:
— Нандар, какво да направя.
— Ваше зисочество — отговорих аз, — съветвам Ви да не вярвате на тази жена.
— Защо?
— Защото мисля, че не притежава магическа сила.
— Не вярваш ли, че ще направи щастливо новороденото?
— Не вярвам, ваше височество.
— При все това думите на тази жена ме убедиха — каза принцът.
— Ваше височество, поискахте съвета ми и аз ви го дадох; но не искам да влияе върху намеренията ви.
— Моето намерение е тази жена да присъствува на раждането на детето ми — каза принцът.
И заповяда жената да бъде заведена в покоите на принцесата.
— За първи път Амравати не послуша моя съвет.
— Защо?
— Това си обясних с магическата сила, която очите на тази жена притежаваха: сигурно бе омагьосала принца. Реших да наблюдавам постъпките и. Не вярвах, че ще се безпокои от някаква любов към новороденото. Бях сигурен, че има тайни намерения. По-късно се убедих, че подозрението ми бе напълно основателно. Магьосницата искаше да остане сама до леглото на принцесата, щом като детето се роди. Това обстоятелство ме накара да удвоя вниманието си.