Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]

От мястото си в двора Дънкан Айдахо гледаше внимателно към своите наблюдатели дори когато не си личеше, че го прави. Там беше Патрин, разбира се, но той не влизаше в сметката. Светите майки срещу Патрин бяха наблюдаваните. Зървайки Лусила, Айдахо помисли: Тя е новата. Мисълта го заля с вълна на възбуда и трябваше да се изправи срещу нея с подновяване на упражненията.

Завърши първите три съчетания от тренировъчните игри, за които се бе разпоредил Майлс Тег, като смътно си припомни, че Патрин ще докладва за качеството на изпълнението. Дънкан харесваше Тег и стария му другар, долавяйки взаимността на чувствата им. Докато присъствието на светата майка Лусила подсказваше интересни промени. Преди всичко, беше по-млада от останалите. И още — не се опитваше да скрие погледа си, което пък от своя страна говореше за принадлежността ѝ към Бене Гесерит. Когато за първи път зърна Шуонгю, пресрещнаха го очи, скрити зад контактни лещи, симулиращи зеници на непристрастена към меланжа личност и бялото на очни ябълки с леки кръвоизливчета. Освен това вече бе научил от една помощничка на Сестрите в кийпа, че лещите на Шуонгю коригират и астигматичен недостатък, приет в нейната генетична линия срещу разумна размяна за други качества, които тя предала на потомството си.

Тогава по-голямата част от чутото бе останала неразбираема за Дънкан, но той потърси в библиотеката на кийпа съответните справки, които се оказаха както нищожни на брой, така и с твърде ограничено съдържание. Самата Шуонгю го обезсърчи допълнително по всички възникнали въпроси, а последващото поведение на неговите учители му подсказа, че е била ужасно разгневена. И напълно в неин стил си бе изкарала яда на другите.

Подозираше, че най-много я бе разстроило неговото желание да узнае дали тя е истинската му майка.

От доста време детето Айдахо вече разбираше, че е нещо специално. Имаше места в сложната система на кийпа на Бене Гесерит, където достъпът бе забранен за него. Той обаче бе открил потайни пътища, за да превъзмогне забраните; нерядко бе гледал както през дебело метастъкло(#), така и през случайно отворени прозорци към пазачите и широките открити пространства, готови за анфилада от стратегически разположени бункери. Майлс Тег лично му разясни важността на анфиладното разположение.