Рожби на съзнанието

Човекът лежал

целият в кръв, коремът му бил разпран от отломките,

вътрешностите му изпускали пара в студения въздух,

но единственото, за което си мислел,

било вярното му куче.

Дали е оцеляло? Дали е ранено?

Представете си радостта му, когато то се появим

и го погледнало със същия настойчив поглед.

След час кучето подушило разпрания корем на човека,

сетне започнало да дърпа

черва, далак, черен дроб и да ги ръфа,

без да сваля очи от лицето на господаря си.

„Слава на Бога — казал човекът. —

Поне единият от нас няма да умре от глад.“