Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Петра обаче знаеше, че всички се преструват. Премълчаваха някои неща. Допускаха глупави грешки, а това при бойни условия би създало пропуски, които един способен противник веднага би използвал. Може би похитителите им го осъзнаваха, може би не. Така поне децата се чувстваха по-добре, макар че никога не го обсъждаха. Но тъй като всеки правеше така и никой не се възползваше от уж неволно допуснатите грешки на другите в играта, можеше се предполага, че всички мислят по един начин.
Приказваха си за много неща — за омразата си към похитителите, за Основното училище, Военното и Командната школа. И разбира се, за Ендър. Той бе недосегаем за тези негодници, затова се стараеха да говорят повече за него, как МФ ще го използва, за да провали глупавите планове на руснаците. Знаеха, че това са празни приказки, че Флотът няма да се намеси. Но все говореха за Ендър, той беше най-силният им коз.
Докато един ден не им казаха, че Ендър и сестра му Валънтайн са заминали с колонизационен кораб.
— Дори не знаех, че има сестра — измърмори Горещата супа.
Никой не коментира, но всички знаеха, че лъже. Известно им беше, че Ендър има сестра. Но… каквото и да беше намислил Горещата супа, щяха да се включат в играта и да видят какво ще излезе.
— Каквото и да разправят, едно е сигурно — заяви той. — Уигин още е с нас.
Пак не разбраха какво иска да каже. След кратка пауза Шен се удари в гърдите и извика:
— В сърцата ни завинаги.
— Да — каза Горещата супа. — Ендър е в сърцата ни.
Наблегна на името „Ендър“.
Но преди това беше казал Уигин.
Преди това наблегна на факта, че Ендър има сестра. Знаеха, че има и брат. На Ерос, докато Ендър лежеше и се възстановяваше от шока, след като научиха, че битката е била истинска, Мейзър Ракъм им разказа някои неща за него. А през Войната на Лигата, когато бяха обсадени, Бийн им разказа още. Обясни им какво означават братът и сестрата на Ендър за него, защо Ендър е бил роден въпреки закона за ограничаване на ражданията: защото и двете деца били гениални, но брат му бил твърде агресивен, а сестра му — прекалено миролюбива. Откъде знае всичко това, Бийн не казваше, но информацията се беше запечатала в умовете им, неразривно свързана с времето веднага след победата във Войната с формиките и преди разгрома на полемарха при опита му да наложи контрол над МФ.
Затова, когато Горещата супа каза: „Уигин още е с нас“, явно нямаше предвид Ендър или Валънтайн, защото те очевидно не бяха „с нас“.
Питър, така се казваше брат му. Питър Уигин. Горещата супа искаше да им каже, че той — вероятно не по-малко гениален от Ендър — все още е на Земята. Може би ако някак успееха да се свържат с него, той щеше да помогне на старите бойни другари на брат си. Може би щеше да измисли как да ги освободи.
Трябваше само да намерят начин да се свържат.
Нямаше смисъл да пробват с електронно писмо — последното, което им трябваше, бе похитителите им да видят куп писма, адресирани до всеки възможен вариант на името Питър Уигин и всеки възможен пощенски сървър в мрежата. Същата вечер Алай им разказа приказката за духа в бутилката, изхвърлена на морския бряг. Всички слушаха с престорен интерес, но знаеха, че в разказа се крие някакъв таен план. И наистина:
— Рибарят си помислил, че в бутилката има послание от корабокрушенец, но когато я отворил, отвътре излязъл черен дим…
Всички разбраха. Трябваше да изпратят послание в бутилка, което да достигне до всички по целия свят, но само братът на Ендър, Питър, да го разбере.
На Петра обаче й хрумна, че докато всички тези умници измислят как да се свържат с Питър Уигин, тя може да състави алтернативен план. Питър Уигин не беше единственият, който можеше да им помогне. Бийн също бе на свобода. И макар че със сигурност се криеше и това ограничаваше възможностите му за действие, не беше изключено да го намерят.
В продължение на седмица тя обмисляше плана си, отхвърляше идея след идея.
Накрая измисли нещо, което може би щеше да мине през цензурата.
Много внимателно състави текста на посланието, така че всяка дума да си е на мястото. Запомни го наизуст, после изчисли двоичния код на всяка буква в стандартен двубитов формат и запомни и това. Ставаше доста трудно. Трябваше да го направи в главата си, защото всичко написано на хартия или на компютър стигаше до похитителите.