Непознатия от Индия
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатия от Индия». Краткое содержание книги:
Непознатия от Индия е образ, който много напомня известния граф Монте Кристо на Александър Дюма. В ръцете на „Непознатия“ се обединяват нишките на съдбите на всички хора, които среща той по пътя си и ги управлява с голяма сигурност.
Борбата от тайнствената „тъмнина“ против внушаващия страх „капитан“, завладява всеки, който вземе в ръка тази книга.
Мястото на действието на този детективски роман е също родината на Май — Саксония.
Новият посетител кимна с глава като на себе си, сякаш някакво негово предположение се бе потвърдило.
— Уважаеми господине, моля ви да влезете! — Розенбаум направи подканящо движение с ръка, сочейки съседната стая, обаче купувачът не помръдна от мястото си.
— Добре, добре! — рече той. — Каквото имаме да обсъждаме, може да се уреди и тук. Затворете вратата, господин Розенбаум!
Тези думи бяха изречени с тон, който не допускаше възражения.
— На жена ви казах — продължи непознатият, — че искам да купя някои неща. Но преди всичко ми се ще да получа едни сведения и се надявам да ми отговорите честно, според истината.
Бавно-бавно Розенбаум седна върху стар сандък и прекара ръка по посивялата си къса, къдрава коса.
— Навярно сте таен полицай… някой детектив, а? — попита той с невъзмутимо спокойствие.
— Ще узнаете кой съм едва след като ми отговорите на въпросите.
— Как да ви отговоря, щом не ви познавам?
— Ще ми отговорите, защото ви уверявам, че от това зависят много неща, може би дори и животът ви!
Старият вехтошар му хвърли бдителен и лукав поглед от своя сандък, като попита:
— Моят живот? Господи Аврааме! Та туй звучи много страшно! Кажи-речи тъй, сякаш ми говори тайнственият Капитан.
— Тайнственият Капитан ли? Кой е той?
— Ако сте човек на полицията, господине, ще го знаете много по-добре от мен!
— Не става въпрос за това, кой съм, а за това, какво знаете за Капитана.
— К’во знам за него ли? Нищо не знам, драги господине!
— Стига глупости, Соломон Розенбаум! Заповядвам ви да ми кажете какво ви е известно за Капитана! И говорете така, като че пред вас се намира чужд човек, който нищо не е чувал за живота и порядките в този град и неговите околности!
Острият му тон не направи впечатление на евреина. Той се усмихна видимо подигравателно. И ако въпреки всичко даде исканото сведение, то очевидно така се харесваше на самия Розенбаум.
— Е, сигурно сте чували, че по тези места се случват всякакви престъпления, и то трикратно повече отпреди.
— Нищо не съм чувал.
— И не знаете също, че една разбойническа банда се е пръснала из целия район?
Дебнещият поглед на Розенбаум се мъчеше да различи в тъмнината чертите на посетителя.
— И това не го знам! — прозвуча резкият му отговор. — Продължавайте!
— Ама вие нищо не знаете! Изглежда членовете на бандата разполагат с отлични разузнавачи и много добри връзки навсякъде. Има ли някъде по-голяма сума пари — научават. Знаят с кой пощенски влак се пренасят пари. Щом някой си получи изплатено наследството, те веднага го прибират. Казват, че били обучени и разделени на отделни отряди — направо по военному.
— От кого?
— Ами… именно от Капитана!
— Кой е той?
— Знам ли? Нима някой знае? Знае ли го полицията? Никой не го знае. Той е навсякъде и никъде. Потърсиш ли го тук, той ще е там, а потърсиш ли го там, той ще е тук. Ту се превръща в просяк, ту в княз. Появява се като офицер, като обущар или пък като търговец. Той има стотици лица и хиляди външности. За него е обявена награда, но не могат да го заловят.
— А не залавят ли човек от бандата му?
— И да заловят. Хващат някои, за които мислят, че са членове на бандата, но те или пак избягват, или пък никой не може да докаже вината им.
— Странно.
— Да, много странно. Та нима нищо не сте чували за великана Борман? Бил е атлет в някакъв цирк, но го пъхнали зад решетките за няколко месеца заради нанасяне на телесна повреда. Оттогава той е станал най-прочутият крадец, който влиза с взлом.
— Ами нека тогава пак го тикнат зад решетките!
— Така и правят, обаче всеки път се виждат принудени да го освободят. Все се намират свидетели, които се кълнат в невинността му.
— Е, ами в такъв случай може би действително е бил невинен!
— О не! Знае се много добре, че винаги Капитана го измъква. Не е тайна, че Борман е член на бандата.
— Тогава си имате превъзходна полиция и блестящо правосъдие! — подигра се непознатият.
— Какво ми говорите за властите?! Нали и сред техните служители се намират членове на бандата!
— Не е възможно!
— Разбира се, че е възможно!… Но сега най-после са го хванали и са го затворили на сигурно място, за да не избяга.
— Кого са хванали? Капитана?
— Не. Великана Борман.
— И защо са го задържали?
— Заради взломна кражба при един бижутер. Заловили са го, когато продавал плячката си в една заложна къща. Собственикът й го е издал.
— И кой е бил този собственик?
Евреинът се поколеба. Дебнещият му поглед все още не се откъсваше от посетителя. Тогава последният повтори въпроса си, като особено наблегна на думите: