Хаос
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Хаос». Краткое содержание книги:
Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.
Тя извика на селяните. Мнозина вече бяха излезли от кирпичените си колиби, но за секунди отново влязоха в домовете си, за да съберат всичко ценно, което младите не бяха взели, когато бяха избягали.
— Какво знаеш за мината на скалата над реката? — попита Мърсър, но тя не отговори. — Дупката в хълма. Знаеш ли кой я е изкопал?
Младата жена заговори на старицата, която отвърна надълго и нашироко, после обясни:
— Един бял човек дошъл, когато баба ми била дете платил на мъжете да изкопаят много дупки и после заминал със сандъци, пълни с пръст. След време дошли други хора. Накарали мъжете от нашето село да изкопаят още дупки и отнесли още пръст. Мърсър изчисли наум периода.
— И скоро след това хората от вашето село са започнали да се разболяват? — попита и докосна врата си на сьщото място, където момиченцето имаше тумор.
Младата жена хвана ръката на дъщеря си.
— Така казва баба ми. Много деца умрели и много се родили с… — Не можа да намери думи да опише бебетата, обезобразени от опустошителното въздействие на остро радиоактивно облъчване; много от тях вероятно дори не бяха поели първия си дъх.
Мърсър се обърна към Кали.
— Мисля, че тук Съединените щати са копали за уранинит през Втората световна война.
— Уранинитът е бил докаран от Конго — веднага каза тя и добави: — Използва се в атомните бомби, нали? Преди месец по „Хистъри“ гледах един филм за проекта „Манхатън“. Там казаха, че нашият уран е от Конго.
— Не съм сигурен. Но някой е изкопал нещо оттук и ако се съди по възрастта на старицата, предполагам, че е станало през Втората световна война. Скоро след това селяните са започнали да страдат от радиоактивно облъчване. И после са установили, че тук е най-високият процент на заболеваемост от рак на света. Човекът, направил първото медицинско проучване, вероятно е решил, че мината е напоителни канали или нещо друго, и не е свързал нещата. Обикновено уранинитът не е опасен. Трябва да бъде пречистен, докато нивото на радиация стане достатъчно високо, за да причини заболяване. Но тук очевидно не е така. Естествената концентра-ция на уран 235 е била достатъчно висока, за да предизвика дефекти по рождение и рак.
Старицата заговори на внучката си и тя отново влезе з колибата и донесе нещо. Изпусна го, докато го подаваше на Мърсър. Той го вдигна и го разгледа. Беше метална манерка с непромокаема брезентова калъфка. Сиво-маслиненозеленият плат беше протрит и лесно се късаше, но инак манерката беше непокътната. Приличаше на военна. Мърсър я извади от калъфката и на земята падна листче, на което пишеше: „Собственост на Честър Бауи“. Мърсър го показа на Кали.
— Името е американско. Май в „Хистъри“ нещо са се объркали.
Младата жена преведе думите на баба си.
— Първият човек е дал това на бащата на дядо ми.
Старицата бръкна в пазвата си и извади нещо, окачено на каишка — парче метал, закрепено с телена скоба.
— А мъжете, които дошли по-късно, й дали това. Възрастната жена даде нещото на Мърсър. Беше сплескан куршум. Мърсър я погледна. Тя вдигна полата си и оголи единия си дебел прасец. Черната кожа беше набръчкана от малък белег от външната страна. Тя изви крак и Мърсър видя много по-неприятна изходна рана. Кожата беше лъскава и сива дори след толкова години.
— Те убили мнозина работници, след като приключили с копаенето — каза внучката. — Използвали бързи оръжия и само малцина избягали в джунглата. Бащата на дядо ми и всичките му братя загинали.
Кали погледна Мърсър.
— Не разбирам. Американците са убили миньорите, за да скрият какво са направили?
— Не мога да повярвам — отвърна той, въпреки че доказателството беше в ръката му. Знам, че проектът е бил обвит в тайна, но американци да убиват невинни селяни?
— Ако не са били американци, тогава…
Мърсър не й позволи да довърши въпроса си. Краткото затишие, отсъствието на вездесъщите звуци на джунглата го накара да пристъпи към действие. С едно-единствено светкавично движение той блъсна Кали на земята и я закри с тялото си. В същия миг зад тях се разнесе стрелба на автоматично оръжие.
Старицата беше улучена с два куршума в гърдите. Тлъстините й се разтресоха от удара и тя падна от стол-чето. Внучката й и детето бяха пронизани в коремите и главите и умряха още преди телата им да се свлекат на земята.
Последваха дивашки викове и още изстрели. Части от армията на Хариби Дайс нападаха уединеното село. Мърсър видя момче с автомат АК — 47, голям колкото него. Слабото му тяло се тресеше, сякаш се бе допряло до оголена електрическа жица, докато стреляше в една — та колиба.
Първият инстинкт на Мърсър беше да спаси колкото може повече хора от атаката. Имаше обаче само писто — лет, затова избра втория вариант — да спаси себе си и Кали. Камионът беше на една миля, а бунтовниците щяха да се нуждаят най-малко от десетина минути, за да задоволят жаждата си за кръв. Имаха шанс, ако никой не ги видеше.