Барлие и мъртвата прислужничка (или Убийство по френски)
- Автор: Шеверски Йежи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Барлие и мъртвата прислужничка (или Убийство по френски)». Краткое содержание книги:
— Оплачете се писмено — прекъсна го сухо Барлие. — Към префектурата има специален отдел за жалби и оплаквания. Ако ви е необходим точният му адрес, на вашите услуги съм.
— Няма да пропусна да се възползувам — поклони се сковано Марше и достолепно млъкна.
Барлие продължи да изучава документите, а после остави лулата и започна:
— Тук сме се събрали да поговорим за смъртта на Анжелик Троло. Тя е била младо момиче и съвсем не е искала да умира, обаче въпреки това е била убита.
Той помълча и изгледа събраните в стаята хора.
— Анжелик е била бременна. Убийството не е било свързано с грабеж. Не установихме жертвата да е имала врагове. При това положение единственият мотив за убийството можеше да бъде желанието да се прикрие бащинството. Някой не е имал никакво желание да става баща на извънбрачно дете. И така, следствието трябваше да установи кое е лицето, с което Анжелик е поддържала интимни отношения през август, когато е забременяла, както и алибито на лицата, с които тя е била свързана през този период. Естествено алиби за деня, когато е била убита…
— През август Анжелик се е срещала с този хулиган. — Пръстът на стария Марше посочи Бержере. — Клиенти са ми казвали, че са ги виждали заедно. Дълбоко възмутително е, че такива хулигани, осъждани неведнъж…
— Добре, господине — пак го прекъсна Барлие, — ние сме наясно относно хулиганите. Не ги изпускаме от око, господин Марше. Младият Бержере действително се е опитвал да ухажва Анжелик през август. Бил е два пъти на кино с нея…
— Да, бях — съгласи се с безразличен тон Бержере, — бях на кино с нея и мога да се закълна, че дори не ми позволи да я натисна…
— И вие му вярвате! — викна Марше възмутено. — Ето, той самият си признава! Най-напред е съблазнил момичето, а после го е убил!
— Господин Марше — спокойно отговори комисарят. — Може би този младеж е съблазнил Анжелик. Но не той я е убил. Той има непоклатимо алиби за онзиденшната сутрин. От осем и половина сутринта е бил в компанията на някои си Франсоа Дове и Филип Беко. С тях са го видели най-малко петнайсет души. Тези господа се занимават с търговия на холандски порнографски издания. Бержере е работел с тях. Този род дейност е наказуема. Затова той дълго не искаше да признае участието си в нея. Но в края на краищата разбра, че е по-добре да отговаря за разпространяване на порнографски издания, отколкото за убийство. За първото се стои няколко месеца в затвора, а за второто обикновено режат глави.
— И вие вярвате на този хулиган? — подигравателно подхвърли Марше. — Няма що, полиция на място! И за какво ли плащаме данъци!
— Съжалявам много, господин Марше, ако това не ви харесва. Но показанията на Бержере бяха проверени щателно. Онзи ден той наистина е продавал порнографски списания. Много хора са го видели.
Марше вдигна рамене:
— Вероятно си давате сметка, господин комисар, колко струват показанията на един такъв тип и на нему подобните!
— Да, давам си сметка — отсече категорично Барлие, — давам си сметка за всичко. Между другото и за факта, че вие великолепно знаете кой е убил Анжелик Троло. Много добре знаете това — обърна се той към другите членове на семейство Марше, — но съзнателно прикривате убиеца.
— Господин комисар! — Лицето на госпожа Марше беше станало пепеляво. — Вие ни оскърбявате! Ние сме солидни хора, а не някакви си там сополанковци! Отказвам да слушам подобни клевети! Вие нямате право да ни оскърбявате!
— Вярно, нямам — съгласи се Барлие. — Нямам. И не възнамерявам да го правя. Аз просто излагам фактите.
— Господин комисар!
— Тихо! — Гласът на комисаря изведнъж стана твърд като кремък. Той удари с ръка по разхвърляните по бюрото му папки и още веднаж повтори: — Тихо! Нямаме време за празни дрънканици. Трябва да установим истината. А ако някой ми пречи — прибави той вече по-спокойно, — ще наредя веднага да го отведат в ареста. Ясно ли е?
Отново изгледа всички, един след друг. Бяха застинали на столовете и само погледите им издаваха безпокойство. Барлие взе лулата си, дръпна няколко пъти от нея и продължи с нормален тон:
— Връщаме се към темата. Ако веднаж сме приели, че младият Бержере не е убил Анжелик, то трудно можем да приемем за вероятно той да е потенциалният баща. Трябваше да се поогледаме за други кандидати.
Той замълча и се загледа в закачалката, на която висеше палтото му.
— Това се е случило през август. Тогава вие — комисарят посочи с лулата госпожа Марше — сте заминали за около две седмици при сестра си. В къщи са останали синът ви, съпругът ви и Анжелик. Анжелик е била хубаво момиче…