Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Трябваше да й покаже, че намеренията му са почтени, но в главата му цареше такава бъркотия и такова диво желание, че не беше сигурен дали няма да я насили.
Устните й бяха хладни и сладки, невероятно нежни и едновременно с това безкрайно изкушаващи. Той притисна устата си в нейната, когато тя се отвори за молба или може би за писък и не спря да я целува, докато не успя внимателно да мушне езика си в топлите дълбини на устата й. В първия миг Анжелика замръзна на мястото си, после отчаяно се опита да го отблъсне. Забравил всичко около себе си, Рейнолд започна да описва нежни кръгове около езичето й с надеждата да сломи съпротивата й.
Най-после ужасеното хълцане, което идваше дълбоко от гърдите й, достигна до ушите му и той спря. Не само го чу, но го и усети, усети как плачът й прониква през вълната и лена, през мускулите и костите му и заключва сърцето му в броня от болка. Вдигна глава и се вгледа замаяно в жената, която хълцаше в обятията му. Тогава разбра, че целувката беше фатална грешка.
Как можа да се забрави дотам! Анжелика нямаше да му прости. Сега не и по-късно може би не.
Рейнолд не беше стар, но въпреки това остана с чувството, че тласъкът, преминал по цялото му тяло, го е разтърсил из основи. Изведнъж чу оглушителен трясък, злобно съскане на изпусната пара, задавен мъжки вик.
Котлите на парахода! Надбягването им беше дошло твърде много и сега се пръскаха един след друг като ненужни стари гърнета.
— Велики боже! — изкрещя мъжът. Грабна Анжелика и я запрати към външната врата. Хвърли се след нея, прекоси с две крачки палубата и я вдигна върху релинга.
Младата жена изпищя и се вкопчи в раменете му. Под нея беше бездънната мътна вода. Щеше да се удави! Рейнолд се метна на релинга, притисна я здраво до гърдите си и скочи в реката.
Над и зад тях избухнаха пламъци, понесоха се кълба от гореща пара, разхвърчаха се парчета метал и трески дърво. Рейнолд усети режеща болка в гърба, която пресече дъха му и скова ръцете му. Ей сега щеше да изпусне жената, която стискаше в обятията си.
Той събра остатъците от волята си и я притисна още по-силно. Падането продължи безкрайно, но краят му беше неизбежен и двамата потънаха в студената, благословена прегръдка на Мисисипи.
3
Анжелика лежеше по гръб и разглеждаше кръгообразно разширяващите се, призрачни копринени лъчи над главата си. Имаше чувството, че ги е виждала безброй пъти. Те бяха само една малка част от някакъв кошмар, изпълнен с писъци и болка, с вода и огън, с резки движения и трескави сънища. Но досега не беше успяла да разбере какво вижда над главата си.
Сега откри, че то е нещо като долна част на балдахин, състояща се от плисирана и колосана коприна. Платът, в средата на който сякаш избухваха хиляди златни звезди, беше с чистата синева на одежди на мадона, цвят, запазен единствено за младите булки.
Леля й Хариет имаше непоносимост към балдахините, както и към завесите на леглата, зад които човек се чувстваше така уютно отделен от външния свят. Според нея завесите събираха само прах и тъй като бяха дошли от Франция, нямаха място в домакинството на една богобоязлива жена.
Странно.
Небесносиният балдахин блещукаше в трепкащата светлина на нощната лампа, която влизаше свободно през вдигнатите завеси. Ала зад светлия кръг на лампата помещението тънеше в пълен мрак, защото двойните врати вляво и вдясно от леглото бяха скрити зад завеси от коприна и тънка дантела. Зад богато украсения перваз от черен мрамор гореше огън. Крехката тоалетна масичка, масата за миене и гардеробът, поставени до стените, блестяха в сиянието на огъня и дебелата политура. Нито един предмет в тази спалня не й беше познат, нито й напомняше нещо.
Откъм вратата срещу леглото долетя тих вик, следван от шумолене на коприна. Анжелика направи опит да вдигне глава, но се оказа, че напрежението е твърде голямо за нея. Успя все пак да погледне право пред себе си и видя как в мрака на съседната стая изчезна светла копринена пола. Сигурно там беше кабината за преобличане.
Тя зачака вратата да се отвори отново и жената да се върне, защото по повърхността на мозъка й бълбукаха десетки въпроси, подобни на въздушни мехури в топло езеро.
Вместо развяващата се пола на жената се появи едрата, стегната фигура на мъж и Анжелика едва не извика. Опря се на ръцете си и се опита да се надигне.