Преобразеният
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преобразеният». Краткое содержание книги:
Мисията е изпълнена успешно, а преобразяването става за Ленъкс особен спорт и същностна необходимост…
— Това е един вълшебен свят.
— Знам.
— И важен.
Той отново я загледа.
— Ама вие коя сте?
Нора му подхвърли титановата си идентификационна карта.
— Помощник-секретар в Департамента на извънземните работи. Специалността ми е съзвездието Куинелус.
Той не отговори.
— Медина е в съзвездието Куинелус.
— Знам къде е.
— Изглеждате раздразнен, господин Ленъкс — отбеляза тя развеселено.
— Ако вашият департамент смята, че може да цензурира всичко, което казвам или пиша за Медина…
— Не се занимаваме с цензура…
— Тогава значи искате да ме накарате да прибавя нещо или може би да представям нещата тенденциозно?
— Това, което пишете, изобщо не ни интересува, господин Ленъкс.
— Какво искате тогава?
— Ето точно за това съм дошла да говоря с вас — каза Нора, като отпи пак от брендито. — Чух миналата седмица речта ви на Рузвелт III. Мисля, че опитът ви е забележителен. — Тя млъкна. — Мисля обаче и че е непълен.
— Още колко месо ви се иска да откъснат от мен? — озъби се той.
Нора Уолъс се усмихна.
— Възхищавам се на чувството ви за хумор, господин Ленъкс, Доста трудно е да се правят шеги с това, което ви се е случило.
— Допускам, че преследвате някаква цел, нали?
— Разбира се. Иска ли ви се да идете пак на Медина?
— Сериозно ли говорите?
— Не съм дошла чак дотук да се шегувам, господин Ленъкс.
„Не допускай да забележи колко го желаеш. Само някой луд може да иска да се върне, а правителството не преговаря с луди.“
— Департаментът на извънземните работи не разполага с въоръжени сили. А на Медина аз съм белязан.
— А ако ви кажа, че има начин да бъдете защитен? — настоя тя. — Ще се заинтересувате ли?
— Възможно е — подхвърли той уклончиво. — Какви интереси имате вие на Медина?
— Геоложките ни наблюдения показват, че там има най-малко шест, ако не и осем диамантени находища в пустинята на изток от града, наричан Браканан. Републиката иска да започне да ги разработва.
— Светулките никога няма да позволят това.
— Дори ако им предложим лизингово споразумение, предвиждащо процент от печалбата ли?
„За какво говори тя, по дяволите? Къде ме слага мен в тая история?“
— За тях това е без значение — отвърна Ленъкс. — Икономиката им все още е бартерна. За тях кредитите представляват купища ненужни хартийки.
— Така смята и нашият департамент. Искате ли да ви кажа какво е становището на Републиката?
— Мога да си представя.
— Няма нужда да си представяте, господин Ленъкс. Дадоха на Департамента на извънземните работи една година, за да накара Светулките да се съгласят.
— А ако откажат?
— Тогава флотилията ще направи десант с толкова войска, колкото е необходимо, за да бъде умиротворено населението и да бъдат защитени нашите добивни операции.
— Умиротворено — повтори Ленъкс, без да може да прикрие презрението в гласа си. — Учтив евфемизъм за геноцид.
— Всъщност да. — И тя се наведе напред. — Точно затова ме упълномощиха да се свържа с вас. Чух ви да говорите за Медина и както изглежда, не таите злоба към Светулките… Но вие сте прекрасен артист и нямам никаква представа какви може да са истинските ви чувства.
— Дори да можете да ме защитите, аз съм последният, когото те ще изслушат.
— Разполагаме с извънредно ограничено време, а вие знаете за Светулките повече от всеки друг сред Хората. И доколкото съм успяла да се осведомя, сте един от малкото, които свободно говорят езика им.
— Те имат стотици езици и диалекти. Аз говоря само един.
— Този, който се използва в Браканан, нали?
— Да.
— Значи всичко е наред. Ще преговаряме със Светулките от Браканан.
— Чудя се как смятате, че ще мога да преговарям с тях, когато най-вероятно им е наредено да ме убият още щом ме зърнат.
— Казах ви, има как да ви защитим.
„Най-добре да сте права, защото ако ми предложите такова нещо, няма начин да откажа.“
— Това е общество с каста от воини. Само един тежко въоръжен полк ще бъде в състояние да се справи с тях. — Той направи малка пауза. — А щом можете лесно да си осигурите този полк, нямате нужда от мен. Така че за какво да говорим?
Нора се усмихна.
— Ако се съгласите да работите за нас, ще отидете в Медина сам и невъоръжен.
Ленъкс се изсмя неприятно.
— Госпожо, вие сте по-луда и от мен!
„Поправка — почти няма начин.“
— Прав сте, че ако искахме да използваме сила, нямаше да имаме нужда от вас, господин Ленъкс. Необходим сте ни заради вашата интелигентност и опит. — Тя впи поглед в него. — Ако се съгласите, предлагаме да инвестираме във вас сто милиона кредита.