Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Добър вечер, Саманта.
Едва се сдържах да не подскоча. Та това е проклетият Кетърман. Застанал е пред асансьора, стиснал натъпканата си до пръсване чанта. В първия момент ме залива вълна от страх. Какво търси той тук?
Да не би да съм се побъркала и вече да имам халюцинации за старшите партньори?
— Някой ми каза, че живееш тук. — Очите му проблясват под очилата. — Купих трийсет и втори апартамент. Вече ще сме съседи.
Не може да бъде, просто не е възможно. Той живее тук?
— Ами… добре дошли в сградата! — казвам аз и се опитвам думите ми да прозвучат искрено. Вратата на асансьора се отваря и двамата влизаме.
Трийсет и втори номер. Това означава, че е само два етажа над мене.
Все едно, че училищният ми директор се е нанесъл тук. Вече няма да имам нито миг спокойствие. Как е могъл да избере точно тази сграда?
Пътуваме мълчаливо и аз се чувствам все по-неловко. Дали да се опитам да кажа нещо приятно? Да заговоря ли за неангажиращи неща?
— Прегледах част от папката, която ми дадохте — казвам най-сетне аз.
— Добре — кима той.
Край с приятния неангажиращ разговор. Защо направо не премина към важните неща?
Утре ще ме правите ли партньор или не?
— Ами… лека нощ — казвам неловко аз и слизам от асансьора.
— Лека нощ, Саманта.
Вратата се затваря и аз изпищявам безмълвно. Не мога да живея в една сграда с Кетърман. Налага се да се преместя.
Тъкмо пъхвам ключа, когато вратата на отсрещния апартамент се открехва.
— Саманта?
Сърцето ми се свива. Като че ли тази вечер не ми се струпа достатъчно на главата. Това е госпожа Фарли, съседката. Косата й е сребърна, разхожда три малки кученца и проявява неутолим интерес към живота ми. В същото време е много мила и приема различни пратки от мое име, затова я оставям да ме подпитва и любопитства на воля.
— Пристигна нова доставка за теб, миличка — казва тя. — Този път е от химическото чистене. Ей сега ще ти я донеса.
— Благодаря — отвръщам искрено аз и отварям вратата. На изтривалката е оставена купчинка рекламни материали, аз ги подритвам и те се пръсват към вече натрупалия се в коридора куп. Ще ги занеса за рециклиране веднага щом ми остане някакво време. И тази задача е включена в задължителния ми списък.
— Пак закъсняваш. — Госпожа Фарли е застанала до мен, стиснала в ръка опакованите в найлон блузи. — Вие, младите, сте толкова заети! — Тя цъка с език. — Тази седмица не се прибра нито веднъж преди единайсет!
На това му се казва неутолим интерес. Сигурно си записва кога се прибирам.
— Много ви благодаря. — Посягам към дрехите от химическото, но за мой ужас госпожа Фарли минава покрай мен и нахлува в апартамента.
— Аз ще ги внеса.
— Извинявайте, доста е разхвърляно — казвам аз, когато тя се промъква покрай изправени до стената картини. Все се каня да ги закача… да се отърва от кашоните…
Побутвам я към кухнята, за да не види натрупаните опаковки от храна, която са ми доставяли по телефона. След това съжалявам. На плота в кухнята е оставена купчина стари опаковки и пакети, а на тях е бодната бележка от новата ми чистачка. Всичко е написано с главни букви.
СКЪПА САМАНТА,
1. ВСИЧКАТА ТИ ХРАНА Е С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА ГОДНОСТ. ДА Я ИЗХВЪРЛЯ ЛИ?
2. ИМАШ ЛИ ПРЕПАРАТИ ЗА ПОЧИСТВАНЕ? НАПРИМЕР БЕЛИНА. ТАКА И НЕ УСПЯХ ДА НАМЕРЯ.
3. ДА НЕ БИ ДА КОЛЕКЦИОНИРАШ КУТИИ ОТ КИТАЙСКА ХРАНА? НЕ ГИ ИЗХВЪРЛИХ. ПРОСТО НЕ ПОСМЯХ.