Децата на царевицата

Момчето тържествено ги изгледа изпод периферията на широкополата си шапка и продължи:

— И видях сянка, обхождаща редовете. Това беше Господ и той се обърна към мен с думите, с които някога се бе обръщал към по-големите ми братя. Знайте, че е недоволен от последното ни жертвоприношение.

Обградилата го тълпа възкликна като един човек. Децата впериха поглед в заобикалящата ги зелена стена.

— И рече Господ: Нима не ви дадох място за заколения, че принасяте жертва на други места? Или забравихте кой ви дари с радостта на изкуплението? Но този мъж извърши светотатство с мен и аз лично го принесох в жертва. Както едно време направих със Синята униформа и със свещеника — фарисей.

— Синята униформа… свещеникът — фарисей — шепнеха децата и изплашено се споглеждаха.

— Знайте, че от днес възрастта на изкуплението се намалява от деветнайсет реколти на осемнайсет — безмилостно продължи Исак. — При все това плодете се и се размножавайте като царевичните зърна, за да пребъде милостта ми към вас во веки веков. — Той млъкна.

Присъстващите се обърнаха към Малахия и Йосиф — единствените тук, навършили осемнайсет. В града навярно имаше още двайсетина младежи на същата възраст.

Всички очакваха реакцията на Малахия, който пръв се бе впуснал в преследването на Ахаз, Прокълнатия от Бога, беше прерязал гърлото му и го бе захвърлил на шосето, за да не осквернява царевицата с разлагащата се плът.

— Да бъде волята Господня — прошепна Малахия.

Царевицата одобрително прошумоля.

Скоро момчетата ще направят ново разпятие за прогонване на злите духове.