Слънчевото куче
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Четири след полунощ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йосиф Леви
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Слънчевото куче». Краткое содержание книги:
Имаше нещо в тревата далече вляво на снимката, което приличаше на червена детска гумена топка. То беше зад оградата и на доста голямо разстояние зад една туфа, така че беше трудно да се каже.
И това беше всичко.
— Виждаш ли нещо? — попита Пап, докато бавно придвижваше лупата си назад напред по повърхността на снимката. Сега бутовете на кучето се бяха увеличили до размера на хълмчета, покрити е дива и злокобно екзотична черна растителност; сега три или четири от напуканите колове бяха придобили размера на телефонни стълбове; сега внезапно предметът зад снопа трева ясно се превърна в детска топка (въпреки че под лупата на Пап тя беше голяма колкото футболна топка) — Кевин дори виждаше звездичките, които я опасваха по средата в наклонени гумени ивици. Така че под лупата на Пап нещо беше се показало и след няколко мига Кевин успя и сам да види нещо — без нейна помощ. Но това беше по-късно.
— Господи, не — каза Кевин. — Какво да видя, господин Мерил?
— Защото тук има разни неща — търпеливо каза Пап. Лупата му продължаваше да се движи. Кевин си помисли за един филм, който беше гледал някога, в който ченгетата изпратиха хеликоптер с прожектори, за да търсят избягали затворници. — Куче, тротоар, ограда от колове, която трябва да се боядиса или да се махне, морава, която има нужда от грижи. Тротоарът не е кой знае какво — дори не се вижда целият — а къщата, дори и основата й — не е в кадър, но това, което искам да кажа, е, че тук е това куче. Познаваш ли го?
— Не.
— Оградата?
— Не.
— А какво ще кажеш за червената гумена топка? Какво ще кажеш, синко?
— Не… но, изглежда, мислите, че ще кажа нещо.
— Изглежда, мисля, че би могъл — каза Пап. — Никога ли не си имал топка като тази, когато си бил малък?
— Не, доколкото помня, не.
— Ти каза, че имаш сестра.
— Меган.
— Тя не е ли имала топка като тази?
— Май че не. Никога не съм се интересувал много от играчките на Мег. Веднъж имаше една топка „Боло“, която имаше червено по края, но с различен оттенък. По-тъмно.
— Ъхъ. Знам как изглеждат тия топки. Тази не е такава. А това не може ли да е вашата морава?
— О, не! — Кевин се почувства малко обиден. Той и баща му много се грижеха за моравата около къщата им. Тя беше тъмнозелена и си оставаше такава дори под окапалите листа чак до средата на октомври. — Във всеки случай нямаме ограда с колове. — „И ако имахме, тя нямаше да изглежда като тази съборетина.“
Пап изключи копчето в основата на лупата, остави я върху квадрата на бижутерското кадифе и с внимание, което се доближаваше до благоговение, я обгърна с краищата му. Върна я на предишното й място в чекмеджето и го затвори. Погледна внимателно Кевин. Беше оставил настрана лулата си и сега нямаше никакъв дим, който да скрива очите му, които все още бяха ясни, но вече не блестяха.
— Това, което искам да кажа, е, може ли това да е била къщата ви, преди да стане ваша? Преди десет години…
— Пред десет години тя си беше наша.
— Добре, двайсет? Трийсет? Това, което искам да кажа, е, познаваш ли земята? Като че ли има малък наклон нагоре.
— Нашата предна морава… — той се замисли, после поклати глава. — Не, нашата е равна. И да не е, може би малко слиза. Може би затова, когато пролетта е влажна, в мазето се събира малко вода.
— Така, така, може би. А задната морава?
— Отзад няма тротоар — каза Кевин. — А отстрани… — той спря. — Опитвате се да откриете дали моят апарат не прави снимки на миналото! — продължи Кевин и за пръв път беше наистина, действително уплашен. Прекара език по небцето си и усети вкус на метал.
— Просто питах — Пап почука с пръсти до снимките и когато заговори, изглеждаше, че говори по-скоро на себе си, отколкото на Кевин. — Знаеш ли — каза той, — има два уреда, които доскоро смятахме за съвсем обикновени, с които от време на време се случват някои проклети загадъчни неща. Не казвам, че те наистина се случват, само че ако не се случват, значи на света има много лъжци и абсолютни мошеници.
— Какви уреди?
— Магнетофони и фотоапарати полароиди — каза Пап, сякаш все още говореше на снимките или на себе си и в задната стаичка на „Рогът на изобилието“ нямаше никакъв Кевин в прашното пространство, пълно с тракащи часовници. — Да вземем магнетофоните. Знаеш ли колко много хора обявяват, че са записвали гласове на мъртъвци на магнетофон?