Въоръжени мъже

— … о ско-ба гор-еспом-енат-ото бож-ес-тво ско-ба по-мо-гни ми точ-ка.

— О, не — каза сержантът. — Какво правиш тук, Н’драве? Благодаря ти, Детритус — не отдавай чест! — вече можеш да си седнеш.

— Господин Керът ме вкарва вътре.

— Превантивно задържане, старши — каза Керът.

— Пак ли? — Колън откачи ключовете на килията от гвоздея им над писалището и ги метна към крадеца. — Добре. Килия №3. Дръж ключовете у теб, ще викнем, ако ни потрябват.

— Ти си сладур, господин Колън — рече Н’драве-то, докато слизаше по стълбите към килиите.

Колън поклати глава.

— Най-лошият крадец на света.

— Не ми изглежда да е толкова печен — възрази Ангуа.

— Не, искам да кажа най-лошият. В смисъл „хич не го бива“.

— Спомняш ли си, когато тръгна да върви целия онзи път към Дънманифестин, за да открадне Тайната на Огъня от боговете? — каза Ноби.

— И аз му казах: „Ама ние я имаме, Н’драве, имаме я от хиляди години“ — добави Керът. — А той вика: „Точно така, значи има и антикварна стойност“.5

— Горкото старо момче — промърмори Сержант Колън. — Добре. Какво друго имаме да правим… да, Керът?

— Сега трябва да получат Кралския Шилинг.

— Така. Да. Добре.

Колън порови из джоба си и извади три Анкх-Морпоркски долара колкото пайети. Имаха златно съдържание горе-долу колкото морската вода. Метна ги един по един към новобранците.

— Това се нарича Кралският Шилинг — каза той, поглеждайки към Керът. — Н’нам защо. Трябва да ти го дадат, когато постъпваш. Разпоредби, ще рече. Показва, че си приобщен. — За един миг май се притесни, после се прокашля. — Така. О, да. Ония камен… троловете де — поправи се той, — имат някакво шествие по Късата Улица. Волнонаемен Полицай Детритус… не му позволявайте да отдаде чест! Така. Какво означава това?

— Тролската Нова Година е — отговори Детритус.

— Така ли? Предполагам, че трябва да понаучим за това сега. А и тук се казва, че ония мръс… митинг на джуджета или нещо подобно…

— Деня на Битката при Долината Куум — подсказа Полицай Къди. — Славната победа над троловете.

Изглеждаше самодоволен, доколкото изобщо нещо можеше да се види изпод брадата му.

— Тъй ли, бе? От засада — изръмжа Детритус и изгледа кръвнишки джуджето.

— Какво? Троловете бяха, дето… — поде Къди.

— Млъкнете! Вижте, тук пише… пише, че ще маршируват… пише, че ще демонстрират по Късата Улица. — Той обърна листа хартия. — Така ли е?

— Троловете ще вървят в едната посока, джуджетата — срещу тях? — попита Керът.

— Е, ето ти парад, дето не е за изпускане — отбеляза Ноби.

— Какво му е лошото? — попита Ангуа.

Керът размаха неопределено ръце във въздуха.

— О, боже. Ще бъде ужасно. Трябва да направим нещо.

— Джуджетата и троловете са като маслото и огъня — обясни Ноби. — Да си наливала някога масло в огъня, госпожице?