Еманципирана магия
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Еманципирана магия». Краткое содержание книги:
Дървото свърши монолога си.
Баба почака, докато се убеди, че то няма да добави нищо друго, и попита:
— Та това са вещиците, така ли?
— Да, теоретичната основа.
— Вие магьосниците наистина имате някои странни идеи.
Дървото каза:
— Вече не съм магьосник, а само дърво.
Баба напери криле.
— А сега ме чуй добре, Господин Дърво Теоретична-Основа, или както там ти е името, ако на жените им беше писано да стават магьосници, щяха да могат да им растат дълги бели бради, и тя няма да стане магьосник, ясно ли ти е, не е тоя начина да се използва магията, чу ли ме, магьосничеството не е нищо друго освен светлини и огън и игра със силата, а тя в тия работи няма да се меси и лека ти нощ.
Кукумявката се омете от клона. Само защото това щеше да попречи на полета, Баба не се тресеше от ярост. Магьосници! Те говореха твърде много и забождаха магиите в книги като пеперуди, но най-лошото — мислеха си, че тяхното е единствената магия, която си заслужава да се практикува.
Баба беше абсолютно сигурна за едно нещо. Жените никога не са били магьосници и Еск нямаше да сложи началото.
Тя стигна обратно вкъщи на бледите остатъци от нощта. Тялото й поне беше отпочинало след съня в сеното и Баба се надяваше да прекара няколко часа в стола-люлка и да подреди мислите си. Това беше моментът, когато нощта още не беше свършила напълно, а денят още не беше започнал съвсем и когато мислите се изправяха ясни, чисти и непресторени. Тя…
Жезълът се опираше на стената до бюфета.
Баба се закова на място.
— Ясно — най-сетне каза тя. — Такава била работата, значи? И то в собствената ми къща?
Като се движеше много бавно, тя се приближи до огнището, хвърли няколко цепеници върху въглените и наду духалото, докато пламъците не забумтяха нагоре по комина.
Когато реши, че е доволна, тя се обърна, измърмори под носа си няколко предохранителни, защитни магии и сграбчи жезъла. Той не оказа никаква съпротива и тя за малко не се просна на земята. Но сега го държеше в ръцете си, усещаше трептенето му, отчетливото буреносно пукане на магията в него, и се засмя.
Значи толкова просто било. Сега той въобще не се противеше.
Като прокле магьосниците и всичките им дела, тя вдигна жезъла над главата си и го стовари със звън върху саджака, в най-горещата част от огъня.
Еск изпищя. Викът се втурна през дъсчения под на спалнята и прониза тъмната къща.
Баба беше стара, уморена и не разбираше нещата съвсем ясно след такъв дълъг ден, но за да оцелееш като вещица се изисква способността да правиш много големи заключения, така че, докато тя зяпаше жезъла в пламъците и до ушите й стигна писъка, ръцете й вече посягаха към големия черен чайник. Тя го обърна в огъня, измъкна жезъла изпод облака от пара и се втурна нагоре по стълбите, ужасена от това, което може би щеше да види.
Еск седеше изправена в тясното легло без никакви изгаряния, но пищеше от ужас. Баба взе детето в ръцете си и се опита да го успокои; не беше сигурна как се прави, но неопределеното потупване по гърба и неясните насърчителни думи сякаш помогнаха, след което писъците преминаха в плач и, най-сетне, в хълцане. От време на време вещицата долавяше думи като „огън“ и „горещо“ и устните й се свиха в тънка, горчива линия.
Най-накрая тя успокои детето, зави го и тихичко се измъкна долу.
Жезълът се беше върнал обратно до стената. Тя не се изненада, когато видя, че огънят не е оставил никаква следа върху него.
Баба завъртя стола-люлка с лице към него и седна, подпряла брадичка с ръка и с израз на сурова решимост върху лицето си.
Междувременно столът започна да се люлее по своя собствена инициатива. Това беше единственият звук в тишината, която се сгъстяваше, разстилаше и изпълваше стаята като ужасна, черна мъгла.
На следващата сутрин преди Еск да стане, Баба скри жезъла в сламения покрив, далеч от всяка възможност да причини вреда.
Еск си изяде закуската и изпи половин кило козе мляко, без какъвто и да било помен за събитията от последните двайсет и четири часа. Това беше първият случай, когато тя оставаше в къщата на Баба по-дълго време, отколкото за кратко посещение, и докато старицата миеше съдовете и доеше козите, Еск се постара да разучи максимално от онова, което й беше позволено.