Летец за Особени Поръчения
- Автор: Крапивин Владислав Петрович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Арнаудов Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летец за Особени Поръчения». Краткое содержание книги:
Но не му се наложи да тъгува дълго. В далечината се разнесе странно пухтене, сякаш в тревата бе заседнал локомотив. Иззад завоя, над високите храсти, се появи голям син комин със сребърни звезди. Коминът бълваше дим.
Альошка скочи.
Параходът изпълзя иззад завоя. Беше бял, двуетажен и навярно изключително стар. Плоското му зелено дъно стържеше по дъното на реката. А огромните гребни колела не се събираха в нея. Те надвисваха над бреговете и с червените си лопати се забиваха в земята, като кършеха храстите. Параходът не плуваше, а пътуваше по реката — като трактор. Приличаше на морско чудовище, което е изпълзяло на брега и се влачи напред.
Альошка гледаше с широко отворени очи и не можеше да повярва в такова чудо. Да вярваш или не, но параходът дойде толкова близко, че момчето трябваше да отскочи, за да не го удари лопатата.
Параходът въздъхна като уморен кит и спря. В същия миг от борда му се плъзна трапът — две дъсчици с напречно заковани летвички, — който опря до самите сандали на Альошка. На входа се появи много едър и много дебел човек с бял параден кител. Имаше светла, раздвоена брада, дълга посивяла коса и червеникаво-мургаво лице с нос, който приличаше на домат. Морската фуражка, съвсем мъничка за такава огромна глава, стърчеше някъде на тила. Альошка веднага се досети, че това е Капитана.
— Младежо! — изгърмя Капитана с глас, от който тревата полегна. — Надявам се, че вие сте пътникът със Зеления билет? Ако е така, каня ви на борда на моя кораб.
Альошка, който все още примигваше учудено, се качи на парахода.
— Поздравявам ви! — провъзгласи Капитана и протегна ръка. — Мног-го, мног-го се р-радвам! Най-после истински пътник! Такъв, за какъвто е предназначен моят параход — той сниши глас и продължи: — Нямате си представа как ми е омръзнало да возя всякакви случайни личности, командировани досадници и безделници-туристи. Ето ги, полюбувайте им се.
Той изви очи към носовата палуба.
Там в плетени кресла се бяха разположили няколко души със сламени шапки. Седяха като в автобус — сложили на коленете си големи чанти, забили поглед право пред себе си.
Капитана иронично изхъмка:
— Проникнаха на кораба чрез всякакви увъртания. С връзки. А сега се сърдят, дето съм променил курса заради пътника със Зеления билет. Нищо, милички, ще потраете…
— Значи само заради мен влязохте в тази рекичка?
— Че как? Още преди два часа получихме радиограма, че вие ще ни чакате в тази точка.
— Но нали… Параходът е толкова грамаден, а реката — съвсем мъничка. Просто не ми се вярва.
Капитана се усмихна със задоволство:
— Дребна работа! Ако стане нужда, моят параход ще прошляпа дори Сахара… Макар че, право да ви кажа, Сахара далеч не е море.
— Разбира се — съгласи се Альошка. — В морето един кораб се чувствува най-добре.
Капитана го погледна одобрително:
— По дяволите! Младежо, вие сте ми мног-го симпатичен. Ако не възразявате, каня ви да обядвате с мен, а после ще ви съпроводя до вашата каюта.
Альошка не възразяваше — толкова беше гладен. Капитана му хареса и изобщо всичко започваше чудесно.
Параходът с пухтене и клатене тръгна на заден ход. А Капитана и Альошка отидоха да обядват.
Зад подредената маса в каюткомпанията седеше мършав моряк с дълго лице и мрачно увиснал нос. Трошеше с вилица едно кюфте.
— Запознайте се — каза Капитана на Альошка. — Моят Старши помощник.
— Добър ден — промърмори Альошка.
Старши помощникът се приповдигна и мълчаливо кимна с глава. После изля в гърлото си чаша айран и с кисел глас произнесе:
— С ваше разрешение аз вече обядвах. Ако не възразявате, ще отида да проверя вахтите.
— Ще ви бъда много признателен — каза Капитана.
Старши помощникът излезе приведен.
Докато го изпращаше с поглед, Капитана каза с дълбока увереност в гласа:
— Това е един досадник и бездарен моряк. Разбирам, че не е хубаво да излагам чужди недостатъци, но нямам сили да мълча. Между другото, именно той взима случайни пътници. По познанство. А когато възразявам, пише жалби до управлението на корабоплаването.
Капитана въздъхна, свали си фуражката, покани Альошка да седне и се напъха зад масата.
Обядваха в мълчание. Капитанът бе потънал в тъжни размисли и понякога въздишаше така, че перденцето на илюминатора се разлюляваше и Альошка виждаше как храстите отвън отминават назад. Клонките им престанаха да драскат стъклото, колелата весело зашляпаха във вода.
Към края на обеда Капитана се поразвесели.
— Мога да ви предложа различни каюти — каза той. — Имаме първа класа, има и луксозни с вана, телевизор и т.н. Но вас бих ви посъветвал да си изберете каютата „суперлукс“. Повярвайте ми, това е най-доброто място за този, който още не е остарял. Много пъти са ме молили за нея, но аз не разрешавах.