Generation „П“

Въпреки това е имало множество желаещи, тъй като отговорите, позволяващи човек да стигне до върха на зикурата и да се съедини с богинята, все пак са съществували. Веднъж на няколко десетилетия все някой е успявал. Човекът, който е отговарял правилно и на трите загадки, се е качвал на върха и се е срещал с богинята, след което е ставал посветен халдеец и неин ритуален земен съпруг (възможно е да е имало и по няколко съпрузи).

Според една от версиите отговорите на трите загадки на Ищар са съществували и в писмен вид. На специални места във Вавилон са се продавали запечатани таблички с отговори на въпросите на богинята (според друга версия става дума за магичен печат, на който те са били гравирани). С направата и продажбата на тези таблички са се занимавали жреците на главния храм на Енкиду — бога-покровител на Лотарията. Смятало се е, че богинята избира поредния си съпруг чрез посредничеството на Енкиду. Това изглажда добре известния на древните вавилонци конфликт между божественото предопределение и свободата на волята. Затова повечето осмелили се да се качат на зикурата си купували глинени таблички с отговорите; табличките можели да се разпечатата едва когато почнеш да се изкачваш.

Тази практика се е наричала Великата лотария (утвърден вече термин, който дължим на многобройни белетристи, вдъхновявали се от тази легенда, макар че поточният вариант на превода е «Играта без име»). В тази игра е можело само или да спечелиш, или да умреш, така че в известен смисъл тя е била уникална. Някои смелчаци се осмелявали да тръгнат да се качват на зикурата и без таблички с отговори.