„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Истинският смисъл на Мюнхенското съглашение разясни X. Хувър във в. „Ню Йорк хералд трибюн“ на 26 октомври 1938 г. след посещението си при Хитлер. Хувър откровено заяви, че „нито Германия, нито другите фашистки държави желаят война със западните демокрации, докато тези демокрации не пречат на придвижването на фашизма на изток“.
„Западните демокрации“ не само не пречеха, но и създаваха всички необходими условия за безпрепятственото придвижване на фашизма към Съветския съюз.
В Мюнхен на 30 септември 1938 г. Чембърлейн сключи договор за дружба с хитлеристка Германия. По този случай Рибентроп тържествено заявил на Хитлер: „Чембърлейн подписа смъртната присъда на Британската империя. Ние трябва само да впишем датата.“32 В Париж на 6 декември 1938 г. беше подписана френско-германска декларация за сътрудничество. С договора за дружба и с декларацията за сътрудничество германските империалиста обвързаха англо-френските съюзници със задължения по отношение на Германия. Но самите хитлеристи не възнамеряваха да изпълняват поетите от тях задължения. Немскофашистките войски на 15 март 1939 г. стъпиха в Прага. Цяла Чехословакия беше окупирана от немскофашистката армия въпреки мюнхенските гаранции за границите на Чехословакия. За „международните гаранции“ на Чехословакия правителствата на Англия и Франция тържествено оповестиха на 29 септември 1938 г. в Мюнхен. Обаче още в навечерието на Мюнхен на 29 септември 1938 г. Чембърлейн в Годесберг откровено заяви на Хитлер, че гаранциите са нужни само за маневра. Чембърлейн каза буквално следното: „Тази гаранция не трябва обезателно да означава, че сегашните чехословашки граници са гарантирани навеки. Те могат да бъдат изменени в резултат на преговори, както това беше направено в дадения случай.“33
Ето защо хитлеристите през март 1939 г., пристъпвайки към пълното заграбване на Чехословакия, бяха уверени, че Англия и Франция няма и пръста да си помръднат за защитата на Чехословакия и в изпълнението на своите задължения от 29 септември 1938 г. англо-френските гаранции се оказаха фалшиви.
На 28 април 1939 г. Хитлер в райхстага оповести за безсрочното анулиране на англо-германското морско съглашение.
Новият акт на агресия също така не срещна никакво противодействие от страна на Англия и Франция. Хитлеристите заграбиха и Австрия, и Чехословакия, без да дадат нито един изстрел. Те бяха уверени, че няма да срещнат съпротива не само от страна на управляващите кръгове на Англия и Франция, но даже и от страна на САЩ.
Така се и случи. „Ръководейки се от своите империалистически интереси, ръководещите кръгове в капиталистическите държави дадоха Чехословакия на фашисткия звяр за разкъсване.“34
Съветското правителство в нотата си от 18 март 1939 г. отказа да признае заграбването на Чехословакия от хитлеристка Германия, а на 21 март 1939 г. предложи да се свика международна конференция в състав Съветския съюз, Великобритания, Франция, Полша, Румъния и Турция, за да се попречи на по-нататъшното разпространение на хитлеристката агресия. Това предложение, както и предишното, беше посрещнато студено както от управляващите кръгове на Англия, а така също и на Франция и то увисна във въздуха.
В документите от архива на министерството на външните работи на Германия, заловени в Берлин от съветската армия в 1945 г., се потвърждава, че предателството на английското и френското правителство по отношение на чехословашкия народ и неговата република е закономерно звено в политиката на тези държави, които имаха за цел да насочат хитлеристката агресия срещу Съветския съюз.
В навечерието на Мюнхенското съглашение в Лондон по поръчение на Хитлер пристигна ръководителят на данцигските фашисти, Форстер, с цел да изясни докъде правителството на Чембърлейн ще отиде със своите отстъпки на Германия. По своя лична инициатива Чърчил се срещнал с Форстер в дома си в Лондон. В архива на министерството на външните работи в Берлин е намерен преводът на немски на паметната записка на Чърчил за беседата му с Форстер. Този документ показва, че Чърчил предлагал да се създаде англо-германска Антанта, насочена срещу Съветския съюз. Чембърлейн на свой ред предлагал да се създаде такава Антанта на по-широка основа, за да „се слее френско-английският съюз с държавите от оста“35. Известно е, че лорд Халифакс през време на тайните, англо-германски преговори през ноември 1937 г. в Оберзалцберг е предложил на хитлеристите да се създаде съюз между Англия, Франция, Германия и Италия на антисъветска основа. Тъкмо на това съвещание Халифакс от името на английското правителство е дал тайно съгласие за окупация от немскофашистките войски на Австрия, Чехословакия и пристанище Данциг (Полша).
32
Andre Simone. Men of Europe, p. 267.
33
Documents on British Foreign Policy 1919–1939, Third Series, 1938, v. 2, London, 1949, p. 465.
34
Речь Н. С. Хрущева на десятом съезде Коммунистической партии Чехословакии 12 июня 1954 г. Газета „Правда“, 13 июня 1954 г.
35
Andre Simone. Men of Europe, p. 257.