Мошеници в дома

Той погледна тялото на Червения жрец там, където то лежеше в алена локва и сви рамене.

— В крайна сметка, глупакът се оказа той; ако не се бе забавил за да ни дразни с приказките си, щяхме да се хванем в капана.

— Е, — каза цимериецът примирително, — той измина пътя, който всички мошеници извървяват. Би ми се искало да ограбя дома, но май е по-добре да си ходим.

И докато се измъкваха от мрака на градината, Мурило каза: — Червеният жрец се отправи в мрака, така че пътят ми в града е чист и аз нямам от какво да се боя. Но какво ще стане с теб? Проблемът с оня жрец от Лабиринта не е уреден и…

— Вече се уморих от този град — усмихна се Конан. — Ти спомена за кон, който ще ме чака в Свърталището на плъха. Любопитен съм да разбера за колко време този кон ще ме отнесе в друго кралство. Има много пътища, които бих искал за измина преди да се отправя по пътя, който Набонидий пое тази нощ.