Героят на времето

Вин атакува инквизитора, който все още изглеждаше замаян, но той успя да улови ранената й ръка, преди да го промуши, и стисна силно. Вин извика от болка, преметна се през него и полетя към земята.

Блъсна се с рамо, претърколи се и скочи на крака. Светът се завъртя, но тя успя да види, че Елънд стоварва бастунчето си върху инквизитора. Съществото блокира удара с вдигната ръка, дървото се строши, а той се приведе рязко и удари Елънд с лакът в гърдите. Императорът изпъшка и залитна.

Вин се Тласна от колосите, които бяха само на няколко крачки зад нея, и полетя право към инквизитора. Беше изпуснала кинжала, но противникът й също бе изпуснал двете секири. Видя го, че скача към тях, но не му остави време да ги вземе — подкоси го и се опита да го повали по гръб. За нещастие той бе много по-едър — и много по-силен. Преметна я през себе си и тя падна тежко на земята.

Колосите вече бяха почти до тях. Елънд успя да вдигне едната секира и нападна инквизитора. Той обаче внезапно се задвижи с невероятна бързина. Очертанията на тялото му сякаш се размазаха и секирата разцепи празния въздух. Елънд се обърна и с изненада установи, че инквизиторът се изправя срещу него вече с оръжие в ръка. Държеше не секира, а метален прът, като забитите в тялото му клинове, но по-дълъг и тънък. Съществото вдигна пръта; движеше се с нечовешка бързина — по-бързо дори от аломант.

„Това не е пютриум — помисли Вин. — Дори не е дуралуминий“. Надигна се, без да сваля поглед от инквизитора. Скоростта му видимо намаляваше, но той все още бе в състояние да нападне Елънд, без той да успее да му противодейства. Вин бе твърде далеч, за да му помогне.

Но не и колосите. Те бяха само на няколко крачки от противника на Елънд. Завладяна от отчаяние, Вин разпали месинг и се опита да преодолее емоционалната бариера на колоса най-близо до инквизитора. Чудовището за секунда застина, после замахна и заби меча си право в лицето на инквизитора миг преди той да завърши неочакваната си атака.

Не успя да му отсече главата. Само я смаза до неузнаваемост. Но, изглежда, и това бе достатъчно, защото инквизиторът рухна безжизнено.

По армията колоси сякаш премина вълна.

— Елънд! — викна Вин. — Сега!

Императорът обърна гръб на поваления инквизитор. Лицето му беше намръщено и съсредоточено. Някога Вин бе видяла как лорд Владетеля въздейства емоционално върху цял площад хора. Той беше по-силен от нея, по-силен дори от Келсайър.

Не виждаше дали Елънд разпалва дуралуминий и месинг, но усещаше, че го прави. Усети Силата му, когато излъчи мощна вълна на успокоение върху цялата армия. Изведнъж битката приключи. В далечината Вин забеляза последните останки от градския гарнизон, заобиколени от купчина трупове. Саждопадът се усили. Напоследък почти не спираше.

Колосите свалиха оръжия. Елънд беше победител.