През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Какво беше това? — извика миралаят.
— Два топовни изстрела! — отвърна махреджът.
— Много правилно! — отбеляза подигравателно полковникът. — Един офицер трудно би се сетил. Но, Аллах, какво става?
Арнаутите, които току-що бяха отминали, марширувайки покрай нас, бягаха обратно с викове на уплаха. Мнозина от тях бяха ранени.
— Стойте! — изрева полковникът. — Какво се е случило?
— Стреляха по нас с картеч. Алай емини е мъртъв, както и единият от капитаните, другият лежи ранен.
— Аллах белалерни версии! (Аллах да ги убие!) Да стрелят по собствените си хора! Ще заповядам да ги бичуват до смърт! Назир ага, пришпори коня и отвори очите на тези кучи синове!
Заповедта беше отправена към един от адютантите, съпровождащи Омар Амед. Това бе същият Назир ага, когото изненадах при потока до Баадри, а после му бях помогнал да се освободи. Той бързо се отдалечи, но скоро се върна.
— Миралай, не нашите, а джесидите са стреляли. Оставиха ме да се приближа и ми извикаха това.
— Къде са нашите оръдия?
— В ръцете им. С тях са ни обстрелвали. Тази нощ враговете са отнели оръдията от юзбашията. Полковникът изруга:
— Този негодяй ще ми плати! Къде е?
— Пленен, с всичките си хора.
— Пленен? С всичките си хора? Значи не са се бранили!
От ярост Омар Амед заби толкова силно шпорите в слабините на коня си, че той се изправи на задните си крака. После запита отново:
— Къде са джесидите, хората на дявола, тези гяури? Исках да ги заловя и бичувам, да ги убия, но всички са се изпокрили. Като че са пропаднали вдън земя. Но ще ги открием! Преди това обаче върнете оръдията ми! Хората от Диарбекир вече се събраха. Да вървят напред, а кучетата от Киркук да ги следват!
Колагаси препусна обратно, а пехотинците от Диарбекир потеглиха веднага. Полковникът се оттегли с щаба си встрани. Останалите минаха, марширувайки, покрай него. По-нататък не можех да видя нищо, защото долината правеше завой. Но не бе изминала и минута, отново прозвуча топовен изстрел, после втори, трети, четвърти и пак се повтори предишната история: невредимите и леко ранените бягаха обратно, изоставяйки мъртвите и тежко ранените. Полковникът подкара коня си между бегълците, като раздаваше удари с тъпата страна на сабята си.
— Стойте, страхливци! Стойте, иначе ще ви пратя със собствената си ръка в джехенема! Колагаси, извикай драгуните!
Адютантът се отдалечи в галоп. Разбягалите се се събраха отново, а някои от башибозуците дойдоха, за да съобщят, че всички къщи са празни.
— Разрушете бърлогите, опожарете всичко, търсете следи! Трябва да знам къде са отишли неверниците!
Беше време да се намеся, ако исках да помогна.
— Халеф, ако стане нещо с мен, махни бялата кърпа! Това е знак за Али бей.
След тези думи се изправих и веднага ме забелязаха.
— Охо! — извика миралаят. — Там има човек. Слизай долу, кучи сине! Искам да си поговорим! Отстъпих назад.
— Халеф, залости вратата след мен и не пускай никой без мое разрешение! Щом те повикам, отвори веднага!
Слязохме заедно долу и после излязох пред къщата. Вратата се затвори зад мен. офицерите веднага ме заобиколиха.
— Жалък червей, отговаряй на въпросите ми, иначе ще наредя да те заколят! — заповяда полковникът.
— Червей? — отговорих спокойно. — Вземи и чети! Омар Амед ме прониза гневно с поглед, но все пак взе султанския ферман. Когато видя печата, допря свитъка до челото си, но само набързо и едва ли не презрително и прочете бегло съдържанието.
— Ти франк ли си?
— Не, алеман.
— Това е същото. Какво правиш тук?
— Дойдох, за да опозная обичаите на джесидите — отвърнах, докато вземах обратно паспорта си.
— С каква цел? Твоят буюрулду не ме интересува! Беше ли в Мосул при мютесарифа?
— Да.
— Имаш ли разрешение от Шекиб Халил паша да дойдеш насам?
— Да, ето го.
Подадох на Омар Амед втория свитък. Той го прочете и ми го върна.
— Това е вярно, обаче…
Тоя спря, защото отсреща на хълма заплющя пушечна стрелба и едновременно с нея доловихме тропот от галопиращи коне.
— Шейтан! Какво става горе?
Въпросът сякаш беше зададен и на мен. Затова отговорих:
— Това са джесидите. Ти си обкръжен и всяка съпротива е безсмислена.
Омар Амед се изправи на стремената.
— Кучи сине! — изрева той.
— Не изговаряй повече това, миралай! Ако още веднъж го чуя, ще си отида.