Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Нито дума повече, нито дума по-малко. Само очите на полицейския инспектор Браун заблестяха от особено перверзно удоволствие.

Швейк се поклони и каза гордо:

— Готов съм, господа. Струва ми се, че решетките означават нещо като арест, а това не е чак толкова лошо.

— Много, много не ни се фукай — каза му стражарят.

Швейк пък му отвърна:

— Аз съм съвсем скромен и ще ви бъда признателен за всичко, което направите за мене.

На нара в ареста седеше някакъв замислен човек. Той гледаше апатично и когато ключът проскърца в ключалката, по лицето му можеше да се прочете, че не вярва, че вратата се отваря, за да го освободят.

— Кланям се, ваша милост — рече Швейк, като седна до него на нара. — Колко ли може да бъде часът?

— Това никак не ме интересува — отговори замисленият човек.

— Тук не е лошо — поднови Швейк опита си да завърже разговор. — Нарът е от рендосани дъски.

Сериозният човек не отговори, стана и започна бърже да се движи в малкото пространство между вратата и нара, като че бързаше да спаси нещо.

През това време Швейк с любопитство наблюдаваше надписите, надраскани по стените. Имаше надпис, в който неизвестен затворник се кълнеше в небето, че ще води борба на живот и смърт с полицията. Текстът бе следният: „Вие ще си го изядете.“ Друг затворник бе записал: „Ич не ми пука, ченгета.“ Трети само констатираше факта: „Лежах тук на 5 юни 1913 г. Държаха се с мене добре, Йозеф Маречек, търговец от Вършовице“. Но имаше и надпис, който потрисаше с дълбочината си: „Милост, велики боже…“, а под него: „Ще ми хванете х.“ Буквата „х“ обаче беше задраскана и встрани някой бе добавил с големи букви: „краката“.

Наред с това някоя поетична душа бе написала стихове: „Край потока тъжен ази скитам, слънчо ален скрива се зад планини, върховете озарени питам: где прекарва мойта мила своите дни?“

Човекът, който тичаше между вратата и наровете, като че искаше да спечели първенство на маратонско бягане, се спря и задъхан седна пак на старото си място, подпря глава на ръце и изведнъж изрева:

— Пуснете ме да изляза! Не, те няма да ме пуснат — проговори той на себе си, — не искат да ме пуснат и туйто. А ме докараха още в шест часа сутринта.

Изведнъж той изпадна в състояние на общителност, стана и попита Швейк:

— Нямате ли случайно ремък, за да туря най-сетне край на всичко това?

— С удоволствие ще ви услужа — отговори Швейк, като започна да разпасва ремъка си, — никога досега не съм виждал как се бесят хора в ареста с ремък. Лошото е само това — продължи той, като се озърташе, — че тук няма никаква кука. Дръжката на прозореца няма да ви удържи. Освен да се обесите клекнал до нара, както беше направил в Емауския манастир39 един калугер, който увисна на разпятието заради една млада еврейка. Много обичам самоубийците, хайде, плюйте си на ръцете.