Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия

Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:

Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 127
Перейти на страницу:

- Само ако им наредиш.

- Това пък какво значи? - попита той.

- На зомби може да се нареди да убива хора, стига съживителят да има достатъчно сила.

- Зомби като оръжие?

Кимнах:

- Да, нещо такова.

- Че кой би измислил подобно клане?

- Не съм сигурна какво се е случило тук - заявих.

- Знам. Но кой е способен на това?

- Ами, дявол го взел, аз например бих могла да се справя, но не бих го сторила. А и никой от достатъчно способните ми познати не би се осмелил.

- Остави на нас да преценим - отбеляза детективът. Беше си извадил малкото тефтерче.

- Сериозно ли искаш да ти изброя имената на приятелите си, та да ги питаш да не би случайно да са вдигали зомби и да са го пращали да убива тези хора тук?

- Ако обичаш!

Въздъхнах:

- Не мога да повярвам! Добре, значи - аз, Мани Родригес, Питър Бърк и. - спрях, миг преди да изрека последното име.

- Какво има?

- Нищо. Просто си спомних, че точно тази седмица трябва да ходя на погребението на Питър Бърк. Той е мъртъв, значи надали е сред

заподозрените.

Долф ме гледаше изпитателно, а на лицето му ясно бе изписано подозрение.

- Сигурна ли си, че това са всички имена, които ще ми изброиш?

- Ако се сетя за още някого, ще те известя - заявих.

Придадох си най-невинното ококорено изражение. Ето, нямам нищо в ръкава.

- По-добре да го сториш, Анита!

- Естествено!

Долф се ухили и поклати глава:

- Кого защитаваш?

- Себе си - отвърнах.

Той ми се стори озадачен. Нека кажем просто, че не искам да настройвам някого срещу себе си.

- Кого?

Вдигнах глава към ясното августовско небе:

- Смяташ ли, че ще вали?

- По дяволите, Анита, нуждая се от помощта ти!

- Вече ти я дадох.

- Името!

- Още не. Първо ще проверя и ако ми се стори подозрително, обещавам да споделя с теб.

- Е, ти си самата щедрост, нали? - по бузите на ченгето пълзеше червенина. Досега не бях виждала Долф да се ядосва. Боях се, че ми предстои да присъствам на грозна сцена. - Първата жертва беше бездомник. Сметнахме, че е припаднал от пиене и гулите са го докопали. Намерихме го точно до едно гробище. Случаят е ясен, нали? - повишаваше тон с всяка следваща дума. - След това открихме онази двойка -тийнейджъри, спипани да се натискат в колата на хлапето. Мъртви, все още не особено далече от гробището. Повикахме изтребител6 и свещеник. Случаят приключен. - Долф заговори по-тихо, но все едно беше преглътнал крясъците си. Гласът му бе напрегнат и почти задавен от гняв: - А сега и това. И е същата твар каквото и да е то, мътните го взели. Но се намираме на километри от най-близкото проклето гробище. Не е гул, а и ако те бях извикал при първия или втория случай, това клане нямаше да се случи. Ама смятах, че ставам по-добър в свръхестествените дивотии. Вече съм понатрупал опит, но не е достатъчен. Изобщо не

е достатъчен. - той мачкаше бележничето в огромните си лапи.

- Това е най-дългата реч, която някога съм чувала от устата ти -заявих.

Долф почти се засмя:

- Нуждая се от името, Анита!

- Доминга Салвадор. Тя е вуду жрица на целия Среден Запад. Но ако пратиш полицията при нея, няма да говори с теб. Нито един от хората в списъка няма да разговаря с вас.

- Но с теб ще разговарят?

- Да - признах.

- Добре, тогава най-добре до утре да си надушила нещо.

- Не знам дали ще успея да си уредя среща толкова бързо.

- Или успяваш, или отивам аз - настоя Долф.

- Добре де, добре, ще се справя все някак!

- Благодаря, Анита! Поне сега има откъде да започнем.

- Може изобщо да не е зомби, Долф! Просто предполагам наслуки.

- Че какво друго може да е?

- Ами, ако по стъклата бе имало кръв, щях да предположа, че е ликантроп7.

- О, страхотно, точно това ми трябваше - развилиял се превръщан!

- Да, но по стъклата няма кръв.

- Значи вероятно е някакъв вид немъртвец - кимна Долф.

- Именно.

- Е, говори с тази Доминга Салвадор и ми докладвай незабавно.

- Слуш-шам, сержант!

Долф ми спретна една гримаска и се прибра в къщата. По-добре той, отколкото аз. Аз имах задача само да се прибера у дома, да се преоблека и да се приготвя за събуждане. Тази вечер, след падането на мрака, щяха да ме чакат трима клиенти, строени за. или по-правилно е да се каже „легнали“?

Терапевтката на Елен Гришъм смяташе, че за пациентката й ще е от полза да се изправи срещу баща си, който я е насилвал като малка. Проблемът се коренеше в това, че от няколко месеца насам човекът почиваше в гроба. Така че аз трябваше да вдигна господин Гришъм от мъртвите и да оставя дъщеричката да му обясни какъв кучи син е бил приживе. Терапевтката смяташе, че това ще има пречистващо въздействие. Е, ако си защитил докторат, сигурно ти се позволява да се изказваш по този начин.

вернуться

6

Има се предвид изтребител на вредители: хлебарки, плъхове, гули. - Бел. пр.

вернуться

7

Общо название за хората, способни да сменят облика си: върколаци, плъхолаци и др. - Бел. пр.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 127
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)