Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Велхеор смешно заподскача от крак на крак.
— А аз?! А аз?!
— Ти прави каквото искаш — сви рамене Шинс. — Не си поданик на Империята и не могат просто да те назначат — ще си избереш нещо от каквото ти предложат. Мисля, че знанията и уменията на Висш вампир могат да бъдат полезни в най-различни области.
Относно знанията не можех да кажа нищо, но с уменията определено можеше да възникне проблем, нали загуби способности към Изкуството.
Алиса успокоително потупа Наив по рамото и му намигна заговорнически.
— А ти помоли Велхеор да ухапе Чез. Нека рижия да отиде да се поти вместо теб.
— Ей! — веднага настръхна Чез. — Що за шегички?
— Какви шегички? — изобщо не се смути вампирката. — Напълно сериозна съм.
— Няма проблем — веднага се ухили Велхеор. — Един ухапан повече, един по-малко… Ще станеш мой роднина — той се замисли. — Хмм… и роднина на Алиса… и на Даркин…
Ние изненадано погледнахме вампира.
— Даркин пък защо?
— Ами навремето и него също го ухапах.
— Какво?!
Не знам кой от нас издаде това възклицание, най-вероятно всички заедно.
— Знаеш ли колко е мечтал Даркин да постъпи в Академията? — извика Алиса. — Ти си съсипал живота му и си унищожил мечтите му, а сега говориш толкова спокойно за това?
Отдавна бях забелязал, че нашият декан демонстративно игнорира всичко, което не се отнася до Занаята и учебния процес. Ето и сега, веднага щом темата на разговора се измести в друга посока, Шинс мигновено загуби интерес към него и започна бавно да се оглежда наоколо.
— Помисли — сви рамене Велхеор. — Даркин напразно се нервира. Е, не е станал Майстор, но какво от това? Вие сами знаете много добре, че проблемите от обучението в Академията са сто пъти повече, отколкото ползите.
Не бих разделял така понятията полза и проблем. Мисля, че те са неразделими, в крайна сметка ползата не се появява ей така от нищото, а в резултат на решаване на проблем — елементарно.
— А ти сигурен ли си, че си ухапал точно Даркин? — попитах предпазливо.
— Много хора съм ухапал през живота си… Но имам отлична памет — увери ме Велхеор. — Вампирите нищо не забравят.
— Аз пък забравих за това — признах си. — Но нисшите също чувстват връзка с ухапалия ги вампир, нали така?
— По принцип — да — съгласи се Велхеор. — Но на мен изобщо не ми трябват „деца“, тичащи след мен в търсене на защита, помощ, или, колкото и да е глупаво, отмъщение. Така че премахнах тази връзка.
— Само не казвай на Даркин за това, че ще полудее — помоли Алиса.
Велхеор се замисли.
— Ще е забавно да се види…
— Не е необходимо — повтори вампирката със стоманен глас, подражавайки на леля ми.
Този навик го придоби наскоро, след посещението на леля Елиза в Крайдол. Първо Чез започна да възприема навиците на Велхеор, а сега пък Алиса избра в качеството си на пример за подражание моята деятелна леля. Изглежда приятелите ми имаха сериозни проблеми със самоопределението — не можеха ли да си намерят по-добри идоли?!
— Е, момчета, тук ще се сбогувам с вас — спря пред къщата с телепортите Шинс. — Аз ще се поразходя още малко из града, ще надникна в работилниците на техномаговете, казват, че тукашните са усвоили някои интересни заклинания. А на вас успех на новото място. При пристигането ви ще ви посрещнат, настанят и ще ви запознаят със задълженията ви. Имайте предвид, че по-късно ще получа информация за всички ваши… успехи.
Само ми се стори или наистина „успехи“ прозвуча с ехидна интонация, обикновено несвойствена за Шинс? Нима общуването с нас е развалило дори това мило, обсебено от магията старче?
След като се простихме с Шинс, се отправихме право към телепортите, където вече ни чакаше офицер Девлин. Дарявайки вампирката с лъчезарна усмивка, която тя напълно игнорира, стражът ни намигна:
— Е, на война ли отивате?
— Аха — без особен оптимизъм отвърна Чез. — А ти на какво толкова се радваш?
— Нали си остава вкъщи — изсумтях аз.
От известно време насам отношенията ми с Девлин се бяха изместили от „този с белозъбата усмивка малко ме дразни“ към „как само ме вбесяваш! Дори не поглеждай в нейна посока!“.
— Ако се наложи, и на война бих отишъл — веднага стана сериозен стражникът. — А настроението ми е добро, защото в града най-накрая ще стане по-спокойно. От момента на появата ви в Крайдол се случваше дракон знае какво, и сега най-накрая отново ще можем да заживеем спокойно.