Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Не се брои. Кажи сега, какво те води на брега?

Тя се усмихва:

– Дойдох на въздух. Да си прочистя главата. Да забравя за малко работата.

– Мястото със сигурност е подходящо. – Той кимва към металния кит, закотвен от дясната му страна. – Това е моята лодка. Красавица е, нали?

Чан се усмихва иронично:

– Забележителна може би е по-подходящото определение.

Той се засмива:

– Отивам да си взема кафе и сандвич. Имаш ли време?

– Разбира се.

Тя тръгва спокойно с него. Ято чайки се вдига и се разпръсва в небето. Ник се обръща към нея, докато вървят:

– Това птиченце, което ти каза, че съм тук, да не би случайно да се казва Мици?

– Детективе, нали знаеш, че човек не трябва да издава източниците си – отговаря Ейми, като поставя пръст на устните си.

Усмихнати, двамата стигат до закусвалнята на пристанището. На брега е адска навалица – хубавото време е привлякло много семейства в почивния ден.

Късметът им се усмихва и успяват да се доберат до свободна маса встрани от главното гише, откъдето вземат кафета, сандвичи с риба тон и двойна порция пържени картофи. Въпреки твърдението на Ейми, че иска да забрави работата, това е единствената им обща тема, затова тя неволно заговаря за новите открития по случая:

– Обадих се на един познат специалист по океанските течения. Оказва се, че вашата дама от плажа е попаднала във водата в малките часове в четвъртък. Той смята, че е било някъде между два и три през нощта.

– Някаква идея откъде са я хвърлили?

– От кея. Извършителят вероятно е очаквал, че водата ще я отнесе.

– Успя ли да изясниш приблизителния час на смъртта?

– Знаеш как стават тези неща, Ник. Настъпването на смъртта не може да се определи с точност. От температурата на трупа мога да стесня диапазона в тричасов прозорец. Тоест за времето между един-един и половина и четири-четири и половина. Ако отчетем теченията и мястото, където я намерихме, бих казала, че е станало по-скоро около един и половина.

Ник кимва и дръпва запечения кашкавал от ръба на сандвича.

– Това би паснало с времето за докарването от дома ѝ. Тя е писателка от Бевърли Хилс.

– Била е писателка.

– Била е. – Ник облизва малко мазнина от показалеца си и го вдига към небето. – Може би все още е. Може би сега работи с Шекспир и Орсън Уелс.

– Би било хубаво – Ейми потапя едно картофче в кетчупа и в майонезата. – В дома си ли е била убита?

– В дневната, както изглежда. Аз не успях да открия никакви следи, когато бях там, но криминалистите са намерили пръски кръв по тавана.

– Нейна ли?