Добрият

— Толкова бързо! Да го вземат дяволите! Надявах се, че ще минат поне ден-два. Първият или вторият беше?

— Вторият. Този път го огледах по-внимателно. Той е направо смахнат, Тим. Акула на два крака.

Тим си припомни неувяхващата замечтана усмивка и разширените зеници, жадни за светлина.

— Каква е тази работа, кажи!

— Женска история — повтори Тим предишното си обяснеше. — Ще се оправя.

Не беше трудно да се досети, че убиецът вероятно беше усетил, че нещо не беше станало както трябва по време на срещата в бара, и се беше обадил на парашутиста да провери.

Гледана през предното стъкло на колата, кухнята изглеждаше топла и уютна. На една от стените висеше комплект кухненски прибори.

— Недей да се измъкваш по този начин — каза Руни.

— Не го правя заради теб. — Тим отвори вратата и слезе от колата. — Правя го заради Мишел. Не си рискувай главата с тази работа — мисли за нея.

Хванала двете чаши, Линда слезе от форда от страната на шофьора.

— Кога точно си тръгна оня? — попита Тим.

— Изчаках към пет минути, преди да ти позвъня. Да не би да вземе да се върне и да ме види, че говоря по телефона. Има вид на човек, който винаги може да каже колко прави две и две.

— Трябва да свършвам — каза Тим, натисна копчето КРАЙ и прибра телефона.

Линда занесе чашите на мивката, а Тим се зае да избере нож от комплекта на стената. Прескочи касапския и взе друг, с по-късо и тънко острие.

Магистралата покрай брега на Тихия океан беше най-краткият път от „Фенерджията“ до уличката на Линда. Дори и в понеделник вечер движението можеше да бъде задръстено. Можеше да се наложи да се пътува четиридесет минути от врата до врата.

В допълнение към портативната сигнална лампа цивилната кола можеше да има и сирена. Сирената естествено щеше да бъде изключена по време на приближаването — убиецът нямаше да им даде сигнал, че е пристигнал.

Линда се обърна с гръб към мивката и видя ножа в ръката на Тим. Не направи погрешни заключения, нито поиска обяснения.

— С колко време разполагаме? — попита тя.

— Можеш ли да си събереш багажа за пет минути?

— Мога и за по-малко.

— Давай.

Тя хвърли поглед към форда.

— Не можеш да минеш незабелязана с него. По-добре да го оставиш — посъветва той.

— Нямам друга кола.

— Ще те закарам, където поискаш.

Зеленият и поглед се забоде като счупена стъклена бутилка.

— Какво печелиш ти от това? Нали ме предупреди, можеш да си вървиш.

— Убиецът ще иска да се отърве и от мен. Само трябва да разбере името ми.

— И ти смяташ, че аз ще му го кажа, като ме намери?

— Дали ти ще му го кажеш или не, той ще го научи. Аз трябва да открия кой е той и още по-важно, трябва да открия кой му дава поръчката за убийство. Може би като си помислиш по-дълго, ще успееш да се сетиш.