Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Няма начин да не се получи — увери го Скара, заставайки до него.
— Цвят?
— Черен. „Ситроен“. — Усещаше дъха й върху рамото си. Парфюмът й странно ухаеше на канела с някакъв горчив примес — може би препечен бадем. — След три минути от него няма да остане и следа.
Ел-Ариан кимна механично. Познатата тръпка, която изпитваше от близостта й, все още го караше да се чувства малко неловко. За миг през ума му пробягна мисълта за съпругата и децата му.
— Как ще се казвам утре?
Той се извърна, извади дебел пакет от джобчето на сакото си и го постави в протегнатата й ръка.
Скара го отвори. Вътре намери паспорт, описание на новата си самоличност, първокласен билет с отворена дата за връщане, кредитни карти и три хиляди долара.
— Маргарет Пенрод — прочете тя името в паспорта.
— Маги — поправи я Ел-Ариан. — Наричат те Маги. — Той наклони глава и отново се загледа в улицата долу. — Пише го в описанието.
— Ще го науча наизуст, докато летим през нощта със самолета.
— Ето го Лоран — посочи с нескрито вълнение Ел-Ариан с пръст фигурата в тъмен костюм, която излизаше от сградата.
Скара извади евтин мобилен телефон, набра номера на Лоран и даде предварително уговорения сигнал. Ел-Ариан вече беше започнал да брои наум. Лоран потрепна, извади телефона си и погледна екрана.
— Какво прави? — попита Ел-Ариан.
— Нищо — успокои го Скара. — Сигурно е усетил вибрация.
— Не би трябвало — намръщи се Ел-Ариан.
Скара сви рамене.
— Може ли да направи нещо?
— Не.
С периферното си зрение долови появата на черния ситроен и премести погледа си върху колата.
— Да не би да се обажда на някого? — изви врат той.
— Няма от какво да се притеснявате — вдигна стройните си рамене Скара.
В следващия миг спокойствието й му стана ясно. Ситроенът блъсна Лоран така силно, че тялото на мъжа излетя почти на три метра във въздуха. Той падна на земята, остана там неподвижен няколко минути и после за тяхно изумление припълзя до тротоара.
Колата сви рязко, десните й гуми минаха през главата му, после потегли с пълна газ и докато минувачите се усетят и се втурнат към местопроизшествието, от нея не беше останала и следа.
3
Корелос се разшава и се опита да се освободи. Борн усети как тялото му се напряга и той се подготвя за момента, в който си мислеше, че ще може да го изненада.
— Това е моментът — каза той. — Друг няма да има.
Джалал Есай кимна, но Борн видя в очите му изгаряща омраза. Преди години го изпратиха в къщата на Есай да вземе един лаптоп. За човек като Есай нямаше по-голямо престъпление от това да влезеш в дома, където живее семейството му. Беше си истинска дилема — не можеше да прости на Борн и все пак трябваше да загърби враждата, ако искаше да постигне целта си. На Борн никак не му се щеше да изпадне някога в подобно положение.
Заобиколилите го войници свалиха оръжието.
— Човече, знаеш ли какво правиш? — гласът на Корелос беше напрегнат като опъната струна.
— Каквото е нужно — отвърна Есай.
— Не можеш да имаш доверие на този кучи син. Изпратен е да ме убие.
— Ситуацията е променена. Господин Борн вече разбира, че няма полза да ви убива. — Той наклони въпросително глава. — Прав ли съм, господин Борн?
Борн пусна Корелос от хватката си, мъжът залитна и направи една крака встрани, а после се изправи пред строгия поглед на Есай, разтрисан от едва сдържани чувства. От едната му ноздра капеше кръв. Той отиде при един от хората си и се избърса в ръкава на ризата му. Войникът направи грешката да се загледа в разкървавения му нос. Корелос дръпна автомата от ръцете му и с приклада го събори на колене.
Борн се опитваше да изчисли какви са отношенията между двамата. Преди тази случка нямаше да може да си представи, че Корелос би изпълнявал нечии чужди заповеди. Властта му беше абсолютна и никой не смееше да я оспори, дори новите, току-що изгряващи мафиотски групировки на руснаците, албанците и китайците. Безпрекословното му подчинение на заповедите на Есай беше едновременно озадачаващо и интригуващо. „Излязъл е на нова, по-голяма територия, помисли си Борн. Есай го е привлякъл към «Северий Домна».“ А после се запита: „Каква ли награда му е предложил?“ И най-важният въпрос: „Какво крои Есай?“
Правилно беше преценил, че трябва да се остави да го отвлекат. Беше се досетил, че нападателите му са изпратени от Корелос, но изненадващата поява на Есай го върна в един друг свят, който много по-силно предизвикваше любопитството му.