Кръвожадност

Най-после виждах Деймън по начина, по който го виждаше и баща ни: прекалено надменен и властен, прекалено твърдоглав, твърде бърз в решенията си и твърде бавен в преосмислянето им.

Освен това осъзнах още нещо, докато стоях на полутъмната улица, с тялото на мъртвата сестра в краката ми: аз съм сам. Пълен сирак. Също както Катрин се представи, когато пристигна в Мистик Фолс, за да отседне в къщата ни за гости.

Значи това правеха вампирите. Те се възползваха от уязвимостта, печелеха доверието на човешките създания и тогава, когато владееха всички емоции, нападаха.

Значи това щях да правя и аз. Не зная как или коя ще е следващата ми жертва, но зная по-силно от всякога, че единственият, за когото трябва да се грижа и закрилям, съм самият аз. Деймън е сам, както и аз.“