Око за око

Пердетата с воали на прозорците бяха дръпнати настрани и Емили можеше да види кадилаците, мерцедесите и лексусите на паркинга. Сара Айлинг и Терин Ор, две момичета от класа на Емили, се появиха на входа на ресторанта, следвани от родителите си. Емили се сви.

Мая се отдръпна назад.

— Какво има?

— Какво правиш? — Емили придърпа с ръка разкопчаната си пола.

— Какво си мислиш, че правя? — ухили се Мая.

Емили отново погледна към прозореца. Сара и Терин ги нямаше.

Мая се търкулна напред-назад по скърцащия матрак на леглото.

— Знаеш ли, че тази събота ще се проведе един благотворителен бал, наречен „Кума Лиса“?

— Знам — цялото тяло на Емили трепереше.

— Мисля, че трябва да отидем — продължи Мая. — Сигурно ще бъде забавно.

Емили се намръщи.

— Билетите са по 250 долара. И трябва да бъдеш поканена.

— Брат ми намери билети. Има и за двете ни. — Мая се наведе към Емили. — Ще дойдеш ли на среща с мен?

Емили скочи от леглото.

— Аз… — Тя отстъпи назад и се спъна в набръчкания килим. Много хора от „Роузууд дей“ щяха да отидат на бала „Кума Лиса“. Всички популярни деца, всички спортисти… всички. — Трябва да отида до тоалетна.

Мая изглеждаше объркана.

— Ето там е.

Емили затвори скърцащата врата на тоалетната. Седна на тоалетната чиния и се загледа в една снимка, закачена на стената. Млада жена от амишите с боне и рокля до глезените. Може би това беше знак. Емили винаги търсеше знаци, които да й помогнат да взима решения — в хороскопа й, в курабийките с късмети, дори в произволни неща като това сега. Може би тази картина означаваше да бъде като амишите. Те не оставаха ли целомъдрени цял живот? Не беше ли животът им подлудяващо опростен? Не изгаряха ли те момичета на клада за това, че са харесвали други момичета?